Хелзингският комитет против наредбата за лечение на психично болните

Според тях резултатите от мярката ще бъдат „вредно институционализиране на хората с психични разстройства, тяхното допълнително стигматизиране и лишаването им от възможност да вземат решения за начина, по който те искат да бъдат лекувани”.

Повод за позицията са измененията в наредби 39 и 40 на Министерството на здравеопазването. Според БХК те са „връщане назад към институционалната психиатрия и отказ от европейския подход към лечението на хората с психични разстройства”.

От БХК се противопоставят категорично на този подход. По думите им това е „антиевропейски подход, който съдържа сериозен потенциал за нарушаване на техните човешки права. Той е антихуманен и дискриминационен и е вероятно да доведе до ръст на жалбите срещу България в Европейския съд по правата на човека, където нашата страна и бездруго е осъждана често за нарушаване на правата на психично болните хора.”

Призивът на хелзингският комитет е психиатричната общност, заедно с потребителските организации на хората, ползващи психично-здравни услуги и цялата българска общественост да дадат отпор на тези мерки на здравното министерство.

В съобщението се допълва, че има съмнения, че законовите промени са „приети с лобистка цел и в интерес на психиатричните институции, които чрез реализацията им ще получат допълнително финансиране”.

По същата тема вчера говори националният консултант по психиатрия проф. Вихра Миланова в интервю пред БНР. Тя припомни, че до 2001 г. в страната е била задължителна диспансеризацията на психично болните, след което това задължение е отменено. По думите й липсата му затруднява грижите за тези хора, тъй като лекарите не разполагат с информация за хроничното протичане на заболяванията и с прилаганото лечение.

Миланова планира да предложи в парламента тази седмица да бъде създаден регистър на психично болните, който да служи само на медиците и експертите.
 
Нуждата от диспансеризация подкрепи и доц. Емил Калудиев от Военномедицинска академия в София.
Според него за близките на психично болните не е възможно да ходят на работа, за да ги издържат и едновременно с това да бъдат денонощно с тях, за да ги контролират. За това диспансеризацията би била от полза. По думите му около 40% от хората в Европейския съюз имат някакви психични отклонения, а в България продължава да тегне стигма над тази група от обществото, която често се пренася и върху техните близки.