Йончев не изключи възможността мъжете да са влизали в конфликти със „съмнителни хора“, но подчерта, че според него това само по себе си не обяснява убийството.

„По-скоро са станали свидетели на нещо, което не е трябвало да видят“, заяви той, като допусна, че е възможно да са заснели компрометиращи кадри. В този контекст беше изразено предположение, че пожарът в хижата може да е бил умишлено предизвикан с цел унищожаване на записи от камери, харддискове или други носители на информация.

На 2 февруари 2026 г. в труднодостъпен район край бившата хижа „Петрохан“ е подаден сигнал за опожарена постройка.

Пристигналите спасителни екипи откриват телата на трима мъже. По тях са установени огнестрелни рани, а в близост е намерено оръжие, за което първоначално се предполага, че е използвано при стрелбата. Няма преки очевидци, но жители от района са съобщили, че са чули изстрели в нощта преди откриването на телата.

Кои са загиналите

Според Йончев Ивайло Калушев, който се издирва, е бил добре позната фигура в средите на спелеологията. Той е организирал курсове, занимавал се е с обучение по планинарство и е насърчавал опазването на природата в района на Понор планина, която обхваща територии от прохода „Петрохан“ до Искърското дефиле.

По думите му и тримата загинали мъже са били финансово независими. Калушев е работил като адвокат за голяма американска компания, друг от загиналите е притежавал счетоводна къща, а третият е бил инструктор-водолаз. Те са пребивавали заедно и в Мексико, където са изследвали подводни пещери.

Йончев посочи, че според него Калушев не е човек, който би сложил край на живота си, и изрази надежда, че се е укрил, за да не бъде очернен.

„Той е лидер, уравновесен и спокоен човек. Ще ми се да вярвам, че се е скрил, за да не бъде очернен“, каза Йончев. По думите му не може да се разчита на прощалното есемес съобщение, изпратено до майката на Калушев.

Йончев отхвърли твърденията за секта и обвиненията за педофилия, появили се в публичното пространство, като ги определи като безпочвени и абсурдни. Той подчерта, че Калушев е имал „учителски дух“ и е обучавал десетки млади хора, а липсата на сигнали и оплаквания от родители, по думите му, е показателна.

Като аргумент беше припомнено и участието на Калушев в спасителна операция в пещерата „Духлата“, при която са били спасени седем души. Според Йончев този факт говори за характера му и не съответства на образа, който се опитва да бъде изграден около него.

Йончев заяви още, че хижата се намира на около 50 километра от София и обикновено в района е имало хора. По думите му мъжете са използвали дронове, а в местността е съществувала практика да се палят малки огньове, за да се отбелязват изгорели площи, след което да се добива дървесина. Той допълни, че са спирали бракониери и са участвали в гасенето на пожари.

Организацията и институционалният контекст

Дейността на мъжете е била свързана с организацията „Национална агенция за контрол на защитените територии“, регистрирана като неправителствена структура през 2022 г. Организацията е декларирала природозащитна дейност, а тримата загинали са били сред основателите ѝ.

През февруари 2022 г. между тази структура и Министерството на околната среда и водите е подписано рамково споразумение за сътрудничество. Документът е разширявал обхвата на дейности, които организацията може да извършва, включително функции, описвани като контролни и регулаторни. По закон подобни функции са запазени за държавни органи и не могат да бъдат делегирани на НПО. Организацията не е държавна структура и не притежава лиценз за охранителна дейност.

По данни от предходни години дейността на организацията е била обект на проверки от държавни структури, включително ДАНС, като информация е изпращана и към прокуратурата. Проверките са били свързани както с естеството на природозащитната дейност, така и с начина, по който е бил контролиран достъпът до територии около „Петрохан“, включително поставяне на заграждения и присъствие на непълнолетни лица в лагери.