Хюриет отбелязва 20-годишния юбилей на възродителния процес

На 19-ти май, 1989 г. турското население инициира масови протести срещу опитите на правителството да ги “интегрира” в българското общество. Протестите започнаха от едно погребение в Джебел и скоро обхванаха всички райони с преобладаващо турско население в страната. В София реагираха с политика на етническо пречистване, която обрече страната на геополитическа изолация, дори в рамките на бившия СССР. В крайна сметка това доведе до падането на комунизма. Сега етническата партия ДПС има голяма власт и е част от управляващото мнозинство от 2001 г. насам. По соц.-време, от друга страна, турците бяха подтиснато малцинство. През 1984 г. бяха принудени да си сменят имената, езикът и мюсюлманските традиции бяха забранени. “Имахме два избора – да си сменим имената или да ни депортират,” казва Рашид Узтурк, 46-годишен шофьор от Джебел. 70-годишна жена пожелала анонимност каза пред АФП, “Милиционерите ни скъсаха шалварите и ни накараха да носим поли. Идеше ми да умра от срам.” Около 370,000 етнически турци избягаха в Турция в периода май-ноември 1989 г., когато Турция си затвори границите. В последствие само 155,000 се завърнаха. «Живков не получи подкрепа от Горбачов за неговата 'политика по интеграция'», каза Желю Желев пред АФП. «Геополитическата изолация, в която изпадна страната, доведе до неговия крах на 10-ти ноември, 1989 г.» Според Антонина Желязкова, председател на Международния център за изследване на малцинствата, болезненото наследство на възродителния процес всъщност е помогнало на България да избегне агресивните националистически движения, каквито имаше в другите страни. “България избегна гражданска война за разлика от бившите югославски републики,” каза тя.