Прогнозата е на Oxford Economics. Анализаторите очакват през 2027 г. поскъпването на хранителните суровини да се забави до 4,8%.
Най-засегнати се очаква да бъдат зърнените култури, плодовете, зеленчуците и млечните продукти.
Една от причините е тежкото лято в Европа. Горещините и сушата нанесоха щети на реколтата, докато производителите се сблъскват и с по-високи разходи за енергия и торове.
Европейската асоциация за търговия със зърнени и маслодайни култури Coceral понижи през юли прогнозата си за реколтата в ЕС и Великобритания от 295,5 млн. на 286,6 млн. тона. За сравнение, през 2025 г. са били прибрани 310 млн. тона.
В Германия се очаква реколтата от зърно да намалее със 7% до 41,9 млн. тона заради сушата и горещините.
Дизелът поскъпна с 36%, торовете – с 22%
Климатът обаче е само част от проблема.
Според Oxford Economics най-сериозният натиск върху храните в световен мащаб идва от войната между САЩ и Иран и отражението ѝ върху суровините, необходими за земеделието – основно дизел, природен газ и торове.
Нарушенията на доставките през Ормузкия проток са сред причините световните цени на дизела през юли да бъдат с 36% по-високи спрямо година по-рано. Торовете се очаква да поскъпнат с 22% през тази година.
Това директно увеличава разходите на земеделските производители.
Войната срещу Украйна удря и световния пазар на зърно
Другият сериозен риск идва от Черно море.
Русия и Украйна заедно осигуряват малко под 30% от световния износ на пшеница и повече от 10% от този на царевица, посочва старшият икономист на Oxford Economics Томаш Дворжак, цитиран от Euronews.
Атаките срещу руски и украински пристанища, товарни терминали и кораби, както и нарушенията на износа през Черно и Азовско море, могат да засегнат капацитет за износ на 86 млн. тона зърно годишно.
От тях 52 млн. тона са от Русия, а 34 млн. – от Украйна. Общото количество се равнява на близо 17% от световния износ на зърнени култури.
По данни на Организацията по прехрана и земеделие на ООН през юли световните цени на хранителните суровини са били с 1% над нивото от година по-рано. Зърнените култури са поскъпнали с 6,9%, а растителните масла – с около 17,3%.
Пшеницата е под най-силен натиск
Сред основните земеделски култури най-сериозно може да бъде засегната пшеницата. Отглеждането ѝ изисква значителни количества торове, чиито цени също растат.
Oxford Economics очаква през третото тримесечие на 2026 г. пшеницата да бъде с 36% по-скъпа спрямо година по-рано и да достигне 6,92 долара за бушел – около 27 кг.
Това може постепенно да се пренесе върху цените на хляба, пастата, зърнените закуски и бисквитите.
При пресните плодове и зеленчуци ефектът ще се усети по-бързо. Според Дворжак той може да достигне до потребителите в рамките на два-три месеца – между октомври и ноември.
При преработените храни забавянето е по-голямо заради времето за прибиране и преработване на реколтата. Най-силният ефект върху потребителските цени се очаква между февруари и май 2027 г.
Месото вероятно ще бъде засегнато в по-малка степен.
Прогнозата от 11,8% не означава, че сметката в супермаркета автоматично ще нарасне със същия процент. Индексът на Oxford Economics следи международните цени на хранителните суровини, а между тях и крайните цени за потребителите има допълнителни разходи и забавяне.
Рискът прогнозата да се влоши обаче остава. Според икономиста Джед Картлидж пълният ефект от атаките в Черно море все още не е известен, а силен Ел Ниньо може да засегне реколтите и извън Европа.
