Христо Христов пред Фрог: Немалък брой журналисти бяха купени

Проблемът е, че този дебат, освен с назоваването на някои проблеми, свързани с медиите, на практика не се води по сериозен начин и не преследва цели като независима и обективна журналистика. В него участват и такива, които от 2005 г. насам си накупиха вестници и електронни медии с две цели – да оказват чрез тези медии влияние върху обществото, влияние върху политическите процеси и влияние върху икономическите си интереси. Бяха купени и немалък брой журналисти.

Друг основен проблем преди от който идва най-голямата беда за свободата на словото, е че собствениците на голямата част от българските медии  нямат чисто медиен бизнес, а просто използват вестници, телевизии или сайтове за обслужване на своите бизнес или политически интереси. Това доведе до компрометиране на някои издания не заради журналистите, работещи в тях, а заради собствениците им. Обикновените хора, които нямат интерес или не се вглеждат в това медийно задкулисие, нямат представа за реалното състояние и истинските цели на прикритите собственици на медии и затова се стига до това в обществото да се говори повече за поръчкови журналисти, а оттам и до девалвацията на професията.

При такава среда и срастване на интересите на политически, корпоративни и медийни кръгове не може да става и дума за независима и обективна журналистика, а за поръчкова такава. Не са малко примерите през последните години, в които определени медии бяха вкарани и използвани по най-брутален и очевиден начин в политическите войни и предизборни кампании.

Тук трябва да се отбележи, че обществените медии и повечето журналисти, работещи в тях, се държат много по-професионално и обективно от частните, макар че, през 2013 г. имаше и някои изключения.

Като говорим за медии трябва е необходимо да се спомене и факта, че не са малко онези, които се опитват да влязат в политиката, придобили популярност именно на медийни проекти. В настоящия парламент, например, има три политически партии, които са продукт на такива медийни проекти.

Мимикрията на различните съюзи на издателите в България от 2003 г. насам е огледало на конюнктурното отношение на собствениците, които не са обединени от стремежа за обективна и независима журналистика, а се групират и прегрупират, делят и цепят според икономическите си интереси или връзките си с определени политически кръгове, фигури и не на последно място и според това кой е на власт.

Да не забравяме, че след икономическата криза от 2008 г. немалка част от частните медии често заемат сервилна позиция към управляващите, не защото не виждат основание за критика на техни действия, а просто, защото техните собственици заемат безкритична позиция, за да не отблъснат финансов ресурс, който идва от институциите на изпълнителната власт. Тези средства в някои случаи вероятно са били и спасителен пояс за медии, изпаднали в трудно финансово състояние след свиването на рекламния пазар в резултат на световната икономическа криза от 2008 г.

 От тази гледна точка дебатът за свободата на словото в България има съвсем други проблеми и измерения от този, който в момента е предизвикан на Запад по повод редакционната политика на френското списание сатирично списание „Шарли ебдо” и терористичното нападение срещу изданието.