Игнажден – най-важен е първият гост в дома ни

Християнската църква почита Св. Игнатий Богоносец, ученик на св. Йоан Богослов, който според преданието е бил детето, което Исус е прегърнал и посочил, казвайки: „Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в небесното царство“.

В народната традиция Игнажден се нарича още Млада година или Нов ден. Това е свързано със зимното слънцестоене – времето, когато денят започва „да расте колкото едно просено зърно“ и светлината започва своята победа над мрака.

Най-характерният и важен обичай на Игнажден е полазването. От това кой първи ще прекрачи прага на къщата сутринта, зависи каква ще бъде цялата следваща година за семейството. Ако първият гост е добър, имотен и късметлия, годината ще бъде плодовита и щастлива. Гостът или полазникът не влиза просто така. Той трябва да донесе трески или слама от двора, да ги сложи край огнището и да благослови: „Да се множат пилетата, да се множат агнетата, да има жито и мед!“ Домакините черпят полазника обилно и го даряват с риза, кърпа или храна, защото вярват, че той носи благодат в дома им.

Игнажден е в периода на Коледните пости, затова и трапезата е постна, но символична. Меси се игнажденски кравай за всеки член от семейството и за полазника. Вареното жито и царевицата символизират растежа и изобилието на реколтата. По орехите се гадае за здравето през годината – ако ядката е здрава, човекът ще е здрав. А постните сарми и бобът са класически зимни храни за благополучие.

На този ден народната магия е изключително силна и затова съществуват редица забрани, които целят да запазят богатството вътре в дома. Нищо не се изнася от къщи, не се дава нищо назаем – нито сол, нито пари, нито съдове. Всичко трябва да остане вътре, за да не излезе берекетът. Не се става от трапезата. Докато се вечеря, никой не бива да става, за да не спират кокошките да мътят. Ако на Игнажден е облачно, реколтата ще е богата. Ако вали сняг – годината ще е плодовита.