Икономист: Имаме нужда от агресивна промяна в икономическата политика

Това заяви пред Българското национално радио икономистът и преподавател в УНСС Щерьо Ножаров. 

Повод за коментара му е Националният план за възстановяване и устойчивост. Чрез него трябва да бъдат адресирани структурните проблеми в икономиката и съответно нужните реформи и инвестиции. Днес се проведе и публична дискусия, посветена на втория стълб от въпросния план - "Зелена България". Чрез него трябва да бъде очертана посоката на страната като държава-членка на ЕС.

Планът обаче е обект на редица критики. Според експерти в него липсват реформи. А от такива има нужда в редица системи.

Критиките срещу този план са толкова многобройни и са от цялата палитра на българското общество – очевидно е, че той не е направен добре, смята Ножаров. 

Основната грешка в него е, че като страна никога няма да осигурим нисковъглеродна икономика, ако не осигурим алтернативна заетост на хората в миннодобивната индустрия. Ако това не бъде направено, има редица предпоставки за напрежение, а синдикатите винаги ще бъдат против. 

“На първо място прави впечатление, че акцентите в този план се различават от акцентите на държавния бюджет за догодина. Това не би трябвало да е така - от чиста научна и чисто управленска гледна точка. На Бюджет 2021 основният и може да се каже единствен акцент е социалният, а този план се занимава с иновации, зелено развитие и прочее”, посочи икономистът.

По думите му планът представлява “кавърверсия” на Националната програма за развитие на България: 2030. 

Планът напълно съвпада с нейните глави. Разликата е, че тук последните 2 глави са слети в една. За самото качество на плана – “Националната програма за развитие на България 2030 има сериозни недостатъци, има и погрешни неща. Тя, за мен, е във формата на концепция. Смятам, че линейният график, подготвен за нейното изпълнение, се е превърнал в Национален план за възстновяване и устойчивост”, посочи още Ножаров.

По думите му авторите на плана напълно погрешно разбират кръговата икономика. Така е и с авторите на програмата. 

“Като основен индикатор за кръговата икономика е посочен големият обем рециклиране – нивото на рециклиране. Което е абсолютно погрешно и неправилно. Целта на кръговата икономика е обратното – нищо не само да не стига до депониране, а и нищо да не стига до рециклиране. Рециклирането е част от остарелия модел за линейна икономика, а кръговата икономика се занимава с акцент проектиране и дизайн на продуктите по такъв начин, че да бъдат повторно използвани и директно върнати поне на части и сглобени от тези части нови продукти в икономиката. Индустриалните паркове също са едно остаряло виждане от 80-те години на ХХ век”, обясни Ножаров. 

Иновациите – ние говорим само за акцент върху училищното образование и STEM (Science – Technology – Engineering – Mathematics – обучение чрез методите на науката, технологиите, инженерството и математиката), не че това е лошо. STEM средата като цяло има намерения най-вече да увеличи социалните функции на средното образование и да намали социалното изключване – нищо друго. Но това няма да построи по никакъв начин нито иновации, нито икономика на знанието. Висшето образование у нас е нереформирано. А и с какви учители ние ще правим STEM в България, след като няма по университетите софтуер за проверка на плагиатството?..."

България има нужда от агресивна промяна на своята икономическа политика

"И това не се вижда в този план. В момента икономиката е на потенциала си – т.е. имаме изключително висока заетост, дори в коронакризата заетостта остава близка до теоретично максималната. А икономиката показва твърде скромни резултати, свързани с икономическия растеж – тя работи на максимум, а икономическият растеж не е догонващ, а изоставащ. Това означава, че трябва коренна реформа на икономиката”, смята Ножаров.

"Ние никога няма да осигурим нисковъглеродна икономика, ако не осигурим, на първо място, алтернативна заетост на хората от миннодобивната индустрия. Винаги ще има социално напрежение, синдикатите ще бъдат против... Този план е изготвен в условията, в които няма никаква представа каква би била алтернативната заетост на тези хора, които изобщо не са малко”, допълни още икономистът.