Икономистът Красен Станчев: Очаква ни тежка зима, но не и като Виденовата

„Изключено е да има криза като тази от 1996 - 97 година. Правителството на Стефан Софиянски наследява инфлация, която само за февруари е 240%, т.е. всяка седмица се удвояват цените. Необслужените кредити възлизат на около 60%. Това води до най-тежката и скъпа банкова криза от всички страни в постсъветското пространство. Имаме загуба на спестявания. И сега се очаква да има такава, но тя ще бъде най- много 10%“, изчислява той.

„Всяко повишаване на базовата лихва от Европейската централна банка води до по-голяма вероятност от рецесия и спад на икономиката“, обяснява експертът за БНР.

„Следващият парламент трябва да замрази някои разходи, особено такива, които не са насочени към инвестиции“, съветва Станчев и добавя: „Необходимо е да се пренасочат средства за целево подпомагане на онези, които най-много се нуждаят от това. Трябва да се даде ясна перспектива за стопанска стабилност и ориентация. В областта на енергетиката пък трябва да се осигури конкуренция на всички доставчици“.

Доц. Станчев очаква кратък живот на следващия парламент и прогнозира, че ще се наложи актуализация на бюджета.

„Дефицитът за пръв път надминава психологическата граница от 10 милиарда. Затова е важно точно в този момент да бъдат овладени правителствените разходи и се даде перспектива за постоянно създаване на доходи. Основният проблем при такива кризи е, че работодателите може да останат без работа. Парламентът трябва да махне всички преференции при ДДС, за да се стабилизира бюджета. Необходимо е целенасочено подпомагане на онези групи от населението, които заслужават. Това са преди всичко пенсионерите“, подчертава той.

Според него е важно да се даде перспектива и на общинските бюджети: „Независимо дали е корпоративен или върху личните доходи, данъкът може да остава там, където е произведен, т.е. в общините“. 

Станчев е на мнение, че не е възможно държавата да овладее цените на газа и тока: „Сега всичко ще зависи от преговорите на ЕС с външни доставчици като единен пазар“.

„Много европейски страни разработват планове за пестене на електроенергия. У нас все още няма такъв, но вероятно ще се наложи да бъде разработен“, казва още доц. Станчев.