Икономистът Михаил Кръстев: Пари за пенсии има, но политиците трябва да спазват правилата

Размерът на действителната вноска за пенсия е 16,3 на сто от осигурителния доход, а на необходимата - 37,5 на сто. В дългосрочен план до 2070 г. дефицитът в допълнителното обществено осигуряване ще се запази на нива от около 5 на сто от БВП.

Темата коментираха бившият министър на труда и социалната политика Лидия Шулева, икономистите Адриан Николов и Михаил Кръстев в ефира на Нова телевизия.

Шулева бе категорична, че няма нищо драматично в този доклад. Според нея решението на въпроса не е посочено в документа на НОИ. Експертът изтъкна, че трябва да се направи реформа в пенсионната система, да се запушат пробойни и да се правят нови баланси.

Кръстев на свой ред отбеляза, че парите за пенсии са „наши пари, които държавата преразпределя“. „Може да начертаем едни правила, но ако политиците не ги спазват, те се обезсмислят“, уточни той. „Може да си позволим това увеличение, тъй като това е дотация от бюджета. България, с БВП от 200 млрд. лв., може да осигури нужните средства за дотация в пенсионната система. Въпросът е какво се постига с това“, посочи икономистът.

Николов коментира т.нар. швейцарското правило, при което с всяка изминала година увеличението на пенсиите ще по-малко.

„Това се дължи на осъвременяването на пенсиите с половината от коефициента на инфлацията и половината на динамиката на средноосигурителния доход. Това, което ни казва докладът на НОИ е, че инфлацията ще бъде по-ниска, а се прогнозира и по-ниска динамика на средния доход“, поясни икономистът. Специалистът каза още, че по-важно е как ще се движат реалните пенсии, тъй като това е функцията на швейцарското правило. „Това не е повод за притеснение, тъй като единственото, което се казва е, че инфлацията ще бъде по-ниска. Политическият въпрос е кои са мерките, които могат да увеличат стандарта на живот“, поясни Николов.

Шулева допълни, че границата между осигуряващите се на минимална заплата и средна работна заплата е малка и затова трябва да се разделят социалните функции от пенсионната. „Поне 25% от дефицита се дължи на този проблем“, добави бившият министър.

Николов смята, че може да увеличим прихода, а не да се чудим откъде да намерим пари. По думите му делът на сивата икономика продължава да е 20%, което се отразява на приходите в бюджета.

„Все повече възрастни хора ще останат на пазара на труда, говори се за обвързване на пенсионната възраст с очакваната продължителност на живота. Според мен това ще се случи около 2040-2050 година, когато очакваната продължителност на живота ще достигне до 80 години“, каза още икономистът.