Икономистът Владислав Панев за мазната баница на Бюджет 2025 и всеядната държава

Разходи на един работещ – над 35 000 лв. годишно. Или по 3000 лева на месец. Тези пари държавата ги прибира през преките данъци, през ДДС и акцизи, но голяма част и през трупане на дълг, заради което ще се повишат данъците в бъдеще. И за нас, и за децата ни. Тази сметка направи икономистът и бивш депутат Владислав Панев.

Въпросната тенденция е заложена от няколко години и е плод на властващият и войнствен популизъм, изтъква той. Ако не се преборим с него, държавата ще ни задуши с безкрайни и глупави регулации, с купуване на избиратели през подаръци за който си поиска нещо от бюджетната мазна баница. А след толкова ядене на блажно следва болест. Това е голямата задача сега – да се спасим от всеядната мазна държава, каза Панев.

Това е най-крайно лявото управление от Жан Виденов насам със силен афинитет към преразпределението от държавата. Нивото от 46%, ако вземем предвид и дълга, който се предвижда да бъде теглен, е рекордно от над четвърт век насам. Едновременно с това днешната власт я влече да харчат пари на данъкоплатеца. Държавни магазини, държавна фабрика за барут, държавно какво ли не. Това са комунисти, които не се и прикриват, твърди Панев.

Финансовият министър Теменужка Петкова индиректно се съгласява. Тя уточни, че до 2021 г. фискалната политика е била консервативна, след което се е изменила, посочва още Банкерь.

„При управлението на публичните финанси от ПП-ДБ нещата придобиха съвсем друг вид – започна да се харчи повече от това, което можем да си позволим, започнаха да се теглят заеми, за да се плащат по-високи пенсии и заплати. Всичко това създаде неблагоприятна ситуация за публичните финанси на страната“, отбеляза Петкова. Разбира се, с ясното желание да изтъкне, че са били поставени пред свършен факт и типично за българския стереотип – за всичко са виновни предишните.

Енергетиката е болна и по действията на правителството, а и по избора на КЕВР си личи, че реформи няма да има, добавя Панев.

Вместо да се правят огромни компенсации за цените на тока е необходимо да се приватизират 10-20% от държавната енергетика на фондовата борса. Така че някой да може да контролира и да съди мениджмънта за действия в ущърб на дружествата. По тази „схема“ договора с „Боташ“ нямаше да бъде възможен. Или вече някой щеше да носи отговорност за него.

Вижда се, че колкото повече държава – толкова повече корупция, схеми и загуби за данъкоплатеца, коментира Панев.