Илия Налбантов за ФрогНюз: Украйна има скрити козове, които Белият дом и Кремъл тепърва ще осъзнаят

Това посочи пред ФрогНюз военният експерт от Академичен форум за национална политика Илия Налбантов.

„Мир, договорен под натиск, винаги означава война. По примера на Балканите: мир в Европа ще настъпи тогава, когато бъдат преодолени имперските амбиции за завладяване на чужди територии и пространства със сила. А възпирането на такива амбиции преминава през създаването на силна европейска отбранителна организация, която не се влияе от капризите или личните пристрастия и интереси на който и да е управник“.

Ето и цялото интервю:

Какво ни учи опитът от Минск I и II и как това влияе на оценката на плана на Тръмп и европейските инициативи?


Сравняването на Минските споразумения със сегашните планове за прекратяването на войната трябва да се разглежда от една единствена гледна точка: Путин и неговият режим се нуждаят от такъв тип споразумения, за да са глътка въздух на руската икономика, да се преодолее зимата, да се възстановят преди всичко нефтопреработвателните предприятия. По време на примирието да бъдат реорганизирани и хвърлени всички ресурси, за да се компрометира не само украинското управление, а и способността на Украйна за държавничество. Мирно споразумение, което да позволи на Путин да подготви провокация в по-голям мащаб и, съчетано с активирането на проруските сили в бившите страни от соцлагера, да диктува международния и най-вече европейския дневен ред, съгласно имперските си амбиции.

Виждате ли рискове за украинската държавност и сигурност, ако планът на Тръмп бъде приет?

Ние не знаем със сигурност кой от плановете е припознат от Тръмп като негов – този от 28-те точки, вторият от 19-те, или третият от 22 точки. Украинската държавност устоя на руския натиск при много по-благоприятните условия за Путин и неговото обкръжение през 2014 г. В последващите осем години украинската система за сигурност натрупа значителен боен опит и се освободи от доста руски зависимости. Сега се оказва силен натиск върху украинското ръководство, но колкото и да не му харесва на Путин, то е в състояние да преодолее това предизвикателство, дори и при смяна на основни играчи в него.

Окупацията на Крим, Луганска област и част от Донецка изведоха на преден план президента Зеленски. Съгласно теорията на Лев Гумильов за пасионарността, не вярвам войната на Русия срещу Украйна да издигне по-слаба фигура от него начело на украинската държава. Плановете за мир можем да разглеждаме и от тази гледна точка: да се ерозира готовността на украинският народ за саможертва в името на своето добруване. За съжаление настоящата американска администрация е въвлечена в този процес на ерозия и това е допълнително междукултурно предизвикателство.    

Игнорира ли сегашният план на САЩ основния фактор – готовността или неготовността на украинците да живеят с резултата?

Тези планове са изпитание не само за украинския народ, но и за нас, европейците, и по-конкретно за нас българите. Аз като наследник на бежанци, понесли тежестите на такива изкуствени разделения, не мога да го приема за нормално. Същото възприятие за ненормалност ще предам и на своите внуци.

Дълбоко съм убеден, че украинците нямат готовност на приемат този резултат. По тази причина и европейските лидери не говорят с терминология от пазарищата, а за суверенитет и териториалната цялост на Украйна от 1991 г., потвърден през 1994 г. в Будапеща от Великобритания, САЩ и Русия.

С плана от 28 точки САЩ се отказват да бъдат гарант за териториалната цялост на Украйна от 1994 г., така както Русия се отказа от този си ангажимент през 2014 г. И двете обаче не се отказват от натиска Украйна да бъде неядрена държава. Е, кой нормален украинец ще се съгласи да бъде лъган втори път, като е му е ясно, че Путин иска заличаване на неговата идентичност по всякакъв начин и най-вече чрез физическото му ликвидиране? Явно в администрацията на Тръмп не си дават сметка за загубите, които ще бъдат причинени на САЩ от това двуличие. Украйна е в състояние да си произведе ядрено оръжие. Както виждаме от ударите по руска територия, вече разполага и с носители за неговото доставяне почти до всяка точка от руската територия. Така че Зеленски разполага със скрити козове. Въпрос на време е това да бъде осъзнато както от Белия дом, така и от Кремъл.

Европейската позиция често се представя като „по-балансирана“. До каква степен това е вярно и има ли скрити компромиси, които могат да навредят на Украйна в дългосрочен план?

Европейските лидери, както тези на Великобритания и Канада, а и на Япония, не могат да си играят със скрити компромиси. Те са наясно, че всяко двуличие с Украйна ще бъде пагубно за сигурността на Европа. Има нерешителност по отношение на пряко въвеждане на европейски сили в Украйна, но си мисля, че тази нерешителност е продиктувана от силната ментална зависимост от САЩ. В момента, в който европейските лидери осъзнаят, че реалните икономически жокери на американо-руската игра срещу Китай се държат от Европа, нерешителността бързо ще премине. Явно в Конгреса на САЩ това се разбира много добре. Всяка загуба на Украйна вече ще бъде не само загуба за Европа, но и за САЩ. И тук няма емоционалност, а точни икономически разчети.

Какво послание изпращат тези планове към други агресивни държави? Легитимират ли силовите промени на граници и какви последици може да има това за международната сигурност?

Този, да го наречем, планов процес, трудно може да бъде разчетен еднозначно. Моето убеждение е, че той излъчва несигурност, за тези, които искат да завладяват територии и могат да си го позволят, защото трябва да се договарят с много и то силни играчи без яснота за поне 50% успех. 

Какво означава за България, че президентът Радев заема позиции, различни от европейските по войната в Украйна, и как това влияе на сигурността ни?

За европейска България поведението на Радев относно руската агресия в Украйна е позорно. Много пъти съм коментирал неговото поведение по тази тема и не желая да се повтарям. По тази причина ще си позволя да използвам две, да ги наречем, формули от живота. Първата е, че има музика и военна музика. В първия мандат беше допустимо той да не разбира от симфоничната музика, а от военната, като му се даде възможност да понаучи нещо и за симфоничната. Е, през втория мандат виждаме една какофония, която е по-зле дори при настройките на инструментите на двата оркестъра, симфоничния и военния.

Втората формула научих в Одеса през 2004 година. Там нашите бесарабски българи ми казаха: щом си българофил, значи си русофоб. Валидността на обратното е безспорна: да си русофил значи да си българофоб. По тази формула президентът на България генерира несигурност за страната ни, не само като върховен главнокомандващ на Въоръжените сили.

Какво означава за Балканите мир, договорен под натиск – може ли това да отвори кутията на Пандора в региона?

Мир, договорен под натиск, винаги означава война. По тази причина на Балканите има няколко мироопазващи мисии. Т.е. да се гарантира мирът чрез сила, за да не се отвори кутията на Пандора.

Какъв е реалистичният път към устойчив мир, ако нито американските, нито европейските предложения са достатъчни?

По примера на Балканите: мир в Европа ще настъпи тогава, когато бъдат преодолени имперските амбиции за завладяване на чужди територии и пространства със сила. А възпирането на такива амбиции преминава през създаването на силна европейска отбранителна организация, която не се влияе от капризите или личните пристрастия и интереси на който и да е управник. В този смисъл, за да се гарантира мир за Европа, разполагането на европейски сили в Украйна няма алтернатива.

Илияна Маринкова