В интервю за „Файненшъл таймс“ той предупреди, че страните от НАТО ги очаква „много лошо бъдеще“, ако не се включат в защита на ключовия енергиен маршрут.

Американският президент подчерта, че държавите, които разчитат на доставките на петрол през протока, трябва да поемат своята част от отговорността за неговата сигурност. Според него особено важна роля може да има Китай, който получава голяма част от петрола си именно по този маршрут.

Тръмп допълни, че планираната среща с китайския президент Си Цзинпин в края на март може да бъде отложена, тъй като би искал първо да стане ясна позицията на Пекин по въпроса за блокадата.

Напрежението около протока се превърна в ключова тема и в дипломатическите контакти между САЩ и Китай. Американският финансов министър Скот Бесент вече се срещна с китайския вицепремиер Хъ Лифън в Париж, където двамата обсъдиха подготовката на предстоящата среща на върха между Вашингтон и Пекин.

Срещата между Тръмп и Си беше договорена още през октомври по време на тяхна среща в Южна Корея, когато двете държави постигнаха временно примирие в търговското и технологичното си съперничество. Засега обаче няма сигнали от китайска страна, че планираната визита ще бъде отменена, въпреки напрежението около Иран – един от основните доставчици на петрол за страната.

Ден по-рано Берлин обяви, че няма намерение да участва в международна военна мисия за защита на търговските кораби в Ормузкия проток и не смята да се превръща в активна страна в конфликта.

Япония и Австралия също обявиха, че няма да изпращат военни кораби в Ормузкия проток.

Токио не разглежда възможността да се включи с морска мисия в региона, заяви министърът на отбраната Коицуми. Премиерът Такаичи допълни, че подобна операция би била юридически изключително сложна заради пацифистката конституция на страната.

От участие се отказа и Австралия, а говорителят на гръцкото правителство Павлос Маринакис посочи, че пред страната му не стои въпросът за участие в операция в Ормузкия проток.