Индустриалният капитал иска работният ден да е 9 часа

Това заяви пред БНТ Валери Апостолов от КТ "Подкрепа" по повод създадената работна група на правителство, синдикати и бизнес, която обсъжда да бъде увеличен извънредният работен труд от 150 на 300 часа годишно. Това ще доведе до увеличаване на извънредният труд с един час и до 9-часов работен ден.

Апостолов даде пример с Унгария, където в края на 2018 г. имаше масови протести, защото се поиска въвеждането на такъв закон, който бе наречен "робски закон".

Представителят на синдиката каза още, че са алармирали, че 50% от труда, който се полага, не се отчита и второ - не се заплаща. Затова синдикатите са категорично против промяната, която бизнесът иска.

От своя страна Добрин Иванов, изпълнителен директор на Асоциацията на индустриалния капитал в България защити обратната теза (АИКБ).

"Целта не е с едно и също количество хора да се свърши повече работа, защото в момента има дефицит на работна ръка на пазара на труда и липса на квалифицирани специалисти. В такъв случай, ако искаме ръст на БВП, това не може да бъде осъществено чрез количествено увеличаване на работници, а чрез повече работа и увеличаване на количеството на положения труд", каза Иванов.

Той категорично обяви, че не е съгласен с опонента си, че извънредният труд е нещо, което е догма.

"Той е забранен от Кодекса на труда, но е доброволен и не може да се положи без съгласие на работника", каза Иванов и посочи как е по закон - ако се полага извънреден труд в почивни дни - 50% в работни дни - 75% в почивни ди и 100% на официални празници.

От своя страна Валери Апостолов посочи, че например в транспорта извънредният труд води до злополуки, а Европа върви към обратното - 35-часова работна седмица.

Добрин Иванов от АИКБ уточни, че работният ден няма да стане 9 часа, а това ще се отнася само за предприятията, където има нужда, като например сферата на отбраната, аварийни ситуации и т.н.