Институт за пазарна икономика: Училищата предлагат ресторантьори, бизнесът търси строители

Хората с придобита професия представляват 1/3 от работната сила. През учебната 2024/25 г. в професионалните гимназии има 36 129 места в общо 142 професии, а приемът в професионално образование представлява 59% от общия прием в средното образование. По области обаче има дисбаланси - докато в Шумен, Кърджали и София приемът в професионалното образование е под 50%, в Монтана и Враца той достига над 70%.

Изледването показва, че най-много са учениците в направленията техника (над 9000 души), информатика и услуги за личността (по над 5500 души) - основно в професиите техник на транспортна техника, икономист-информатик, готвач и ресторантьор. Докато някои професии наистина изглеждат екзотично и всички завършили трудно биха се реализирали, голяма част от типичните за техникумите в миналото професии - като заварчик, стругар, шлосер, строител - са малко застъпени и в тазгодишни прием (с по под 100 места), се посочва още в изледването.

Близо  2/3 от работодателите за 2024 г.имат затруднения при намиране на търсените хора. Заявените потребности от кадри с професионална квалификация за следващата 1 г. са най-вече в направленията архитектура и строителство, техника и производство и преработка - те формират над 60% от бъдещото търсене на специалисти. В същото време приемът по тези три направления е с дял от 36% от общия прием.

За 15 от 20-те професии, за които са заявени най-големи потребности, професионалното образование подготвя малко (под 1% от приема) или никакви кадри. За професията със заявена най-висока потребност - строител с дял от 15% от всички търсени специалисти, приемът е едва 0,2% от започналите обучение. Потребностите от шивачи и машинни оператори формират по над 6% от заявените места, докато в професионалното образование те представлява по 0,3% от приема. Сравнително голямо съответствие има само при професиите на готвачите, строителните техници и графичните дизайнери.

Изследването констатира разминавне и  при  професиите, които ще се търсят в следващите 3-5 години. 34% от търсените кадри в средносрочен план например се очаква да са специалисти в стопанско управление и администрация, но към т.г. такова обучение започват 10% от учениците. Докато потребностите от специалности в информатиката пък са едва 2%, обучение в това направление са започнали 15% от осмокласниците. Сериозно е несъответствието и в направление услуги за личността, където са 4% от бъдещите потребности от работна сила и 16% от учащите за придобиване на професионална квалификация. Недостатъчни за пазара на труда ще са и специалистите в техническите професии, строителството и производството, заключават от ИПИ.