Инструментът в ръцете на Господ не чу, че „Гешев е позор“

Юристите, които познават темата в дълбочина, са се посмели от сърце. Защото до този момент нито главният прокурор Иван Гешев, нито неговите подопечни са ни убедили, че специализираното правораздаване е ефективно и полезно за държавата и обществото. Колко корумпирани от високите етажи на властта са били изправени на подсъдимата скамейка и са чули от съда безапелационното: „осъден“? Отговорът е лесен – нула.

А колко зловещи престъпни банди са прекъснали дейността си, защото са били натикани в пандиза заради злините, които са вършили. Отговорът е пак – нула. В случая не говорим за онези кокошкарски айдуци, с които се хвалят, и с които лесно могат да се справят ченгетата от всяко районно управление на страната. Да не говорим и за друга категория обвиняеми, които сякаш вързани на къса каишка, се разхождат години наред от кабинет в кабинет, но до окончателно правосъдие все още не са стигнали. А няма и изгледи да се случи.  

Не случайно бившият шеф на НСБОП ген. Румен Миланов се шегуваше, че през последните години за спецпрокуратурата организирана престъпна група (ОПГ) е триединството- ром, кон и каруца. Той многократно алармира, че у нас няма специализирано правораздаване, а специално. Сиреч по поръчка. Факт е, че властта си създаде най-коварното оръжие за саморазправа в лицето на специализираните наказателни органи. И всеки, който не е по мярата й, се отстрелва. Факт е също така, че ако веднъж, не дай  боже, попаднеш в капана на спеца, със сигурност не излизаш цял човек. Има и такива, които платиха сметката с живота си.

Нима престъпници не получаваха справедливо възмездие в съдилищата, които нямат в името си „спец“?  Напротив! Примери в тази посока – бол, което пък  е доказателство, че ако прокурор иска да си свърши работата, е напълно свободен да го стори, независимо в коя сграда се намира.  Адвокати по наказателно право признават, че едно от „предимствата“ на спеца, е че част от  работещите в него са си вдигнали мизата. А това ще рече, например, че ако искаш да те пуснат от ареста може да ти се наложи да се изръсиш двойно. Прогресивно нагоре, казват,  вървят цените за всяка „услуга“. Става дума  за корупция в най-извратен вид.  

Странно мълчаливи, обаче  днес се оказаха прокурорите ни за смазващите изводи спрямо България в няколко знакови доклада на Съвета на Европа, на Държавния департамент на САЩ, на Европейската комисия, както и резолюцията на Европейския парламент. Там всички в един глас ни подчертават дебело: корумпирани, корумпирани, корумпирани. Защо държавните обвинители, призвани уж да ни  бранят от това коварно зло, се правят на разсеяни?! Защо Иван Гешев мълчи?!  Защо не ни обясни по каква причина бившият депутата от ДПС Делян Пеевски, който иначе у нас бе изкаран чист като момина сълза именно от държавното обвинение, сега  фигурира във въпросните доклади. И то не с добро.

Защо мъжете и жените в червени тоги си траят за куп безобразия, които взривиха от възмущение и гняв обикновените хора и ги изкараха на улицата, като скандалните записи на премиера Бойко Борисов,  снимките за пачките и златните кюлчета, къщата в Барселона,  безобразията с обществени поръчки, които се провеждат в стил „Батко и братко“,  полицейското насилие над мирно протестиращите,   сагата „Осемте джуджета“. Списъкът е много дълъг. Ако прокурорите решат да запретнат ръкави и да се заровят в тази  помия на властимащите, един живот няма да им стигне, за да изкарат цялата истина наяве. Но засега мълчат. И аплодират боса си. 

Писма, разпратени от началници в прокуратурата до редовите служители навеждат на мисълта, че „мълчаливият“ протест може да е бил режисиран от един и същи център.  Само вярващите в Дядо Коледа сигурно си мислят обратното. Има и друг логичен въпрос -  защо пък този център да не е организирал контрапротестите, в защита на Иван Гешев?! Сещате се как мургавите хора тогава твърдяха, че на еднотипните им плакати  пише, че  „Гешев  е радост“.  А дали същият този център не прати мутрите, с отрязани агнешки главички в ръце, да посрещнат шефа на Върховния касационен съд Лозан Панов пред сградата на Висшия съдебен съвет?

Незабравими са думите на Гешев: "Често съм се питал за неща, които са се случили с мен, за това кое добро и кое е лошо. И съм разговарял дълго по тези въпроси със свещеник. Неговата теза е, че Господ ти дава определени знаци, които трябва да разчетеш по правилния начин, за да адаптираш поведението си, в някаква степен той те подготвя за нещо, за някакво трудно решение, за да може да направиш правилната преценка, когато дойде моментът. Така че, аз възприемам себе си, за добро или за лошо, като инструмент в ръцете на Господ".

Този път, обаче припознаващият се като "инструмент в ръцете на Господ" не пожела да разгадае знаците на народа си, който му каза: „Гешев е позор! “

Невена Миткова