На въпрос за включването на руския патриарх Кирил в санкционния списък, президентът отговори, че не е видяла такава дискусия в нито една държава. По думите ѝ винаги има резерви на държавите членки при обсъждането на санкционните пакети – както по отношение на конкретни личности, така и на други санкционни режими

„Противник съм на това, когато всички в Европа и Володимир Зеленски искат да започнат преговори за мир и час по-скоро Русия да седне на масата на преговорите, да отваряме нова конфликтна точка. А тя ще се отвори най-малкото от руска страна. Трябва ли сега да пренесем спора за това дали Европа е срещу православието, трябва ли да разделяме вярващите в България – моят категоричен отговор е не. Всичките ни усилия трябва да бъдат насочени по дипломатически път за разрешаване на този конфликт и най-накрая за мир. Ние сме православна държава и искаме българските вярващи да не бъдат разделени по тази линия. Защото православието е толкова дълбоко вкоренено в нашата история, че точно по тази линия не ми се иска да има конфликт. Бих направила всичко, за да бъде избегнат той.“

Според президента темата за включването на руския патриарх в санкциите е била преекспонирана, а българският премиер е изложил и други свои резерви. Става въпрос за национална сигурност, за бъдещето на „Лукойл“ – това са обекти от националната сигурност, каза още Йотова.

По думите ѝ „по-кресливата част“ е взела на въоръжение темата за патриарх Кирил и съвсем не ѝ е било изгодно да коментира другата част от резервите, свързани с националната сигурност, бъдещето на ядрената централа и на „Лукойл“.

Йотова е на мнение, че това е направено и с още една цел – да се скрие добрата новина от европейските институции, а именно следващия транш по Плана за възстановяване. „Две правителства не успяха да направят, но буквално за по-малко от месец това правителство успя“, коментира президентът.

Илияна Йотова каза, че България има право да защитава собствените си интереси и да изразява различни позиции, без това да бъде тълкувано като отклонение от европейската ориентация на страната.

„Имам много тежки съмнения дали ръководство на Република Северна Македония иска страната да бъде член на Европейския съюз. Напоследък имам много тежки съмнения дали сегашното ръководство на Република Северна Македония иска да бъде член на Европейския съюз. Иначе няма как да си обясня този блокаж, който създават, защото те нямат проблеми с България. Всъщност, ако има някакъв проблем – това е Република Северна Македония и Европейския съюз. Там има приета политика през вече далечната 2022 г.“

Според нея Европа разбира българската позиция за Република Северна Македония. По време на всички проведени от нея разговори – и с лидери, и с посланици, никой до момента не е направил дори намек, че политиката на ЕС относно Република Северна Македония може да бъде променена. „Учудвам се как можеш да блокираш желанието на собствените си граждани да бъдат европейски граждани.“

Илияна Йотова засегна и темата с договора с „Боташ“. „Той можеше да работи в полза на България, както и в полза на Средна Европа. Но за съжаление, политическите конфликти тук направиха това невъзможно, от което България само пострада.“ По думите ѝ договорът е бил сключен в много смутни времена със спрени руски доставки. „Само защото беше сключен от един служебни кабинет, той не просъществува и сега естествено години по-късно е много по-трудно.“