Миналата седмица президентът проведе срещи с всички потенциални кандидати за служебен премиер, посочени в Конституцията. Петима от тях заявиха готовност да поемат поста. Това са подуправителят на Българска народна банка Андрей Гюров, заместник-омбудсманът Мария Филипова, председателят на Сметната палата Димитър Главчев и заместник-председателите на институцията Маргарита Николова и Силвия Къдрева.

„Моята идея е следващият служебен премиер да отговори на очакванията на българските граждани“, заяви Йотова в неделя. Тя подчерта, че ще обяви решението си след приключване на консултациите с парламентарно представените партии. По думите ѝ изборът е резултат от конституционните промени, приети от Народното събрание, които определят както кръга от възможни кандидати, така и процедурата по назначаването.

Според промените в Конституцията от 2023 г. след консултации с парламентарните групи и по предложение на кандидата за служебен министър-председател президентът назначава служебно правителство и насрочва избори в срок до два месеца. Подобни консултации вече бяха провеждани два пъти – през април и август 2024 г. Тогава всички партии участваха в тях в рамките на един ден.

След протестите в края на миналата година правителството с премиер Росен Желязков подаде оставка. Тогавашният президент Румен Радев проведе консултации с парламентарните сили и връчи три мандата за съставяне на правителство – на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и „Алианс за права и свободи“. И трите мандата бяха върнати неизпълнени.

Така официално стана ясно, че страната отива на предсрочни парламентарни избори – осмите от 2021 г. насам. На 19 януари Радев обяви решението си да подаде оставка. Четири дни по-късно Конституционен съд постанови предсрочно прекратяване на мандата му, след което Илияна Йотова пое президентския пост.