Украинските българи не се предават на Русия. Спомен от Украйна, разказ за една майка

Той е бесарабски българин. Майка му работеше в българската гимназия „Г. С. Раковски“ в Болград. Говорихме на български език. Отказа ми интервю, а аз не настоявах, виждайки погледа ѝ. Прегърнах я и двете продължихме по пътя си. Понякога журналистиката спира, за да уважи човешката болка.

Русия не воюва само срещу армия. Русия воюва срещу общество. Срещу деца, които са отвлечени и извозени във временно окупираните територии или на руска земя. Срещу военнопленници, които са държани в условия, които нарушават всяка конвенция.

Срещу цивилни, които са убити в домовете си. Срещу градове, които замръзват без ток и вода, защото цел на ракетите е енергийната инфраструктура. Това е стратегия – да пречупиш хората чрез студ, страх и изтощение. Холодомор: тъмнина и терор като инструмент на политика.

Правилото на двете стени гласи, че ако си в Украйна и руснаците решат да те убият по въздух, търсиш коридор, когато нямаш достатъчно време да стигнеш до убежище. Скриваш се зад две стени – първата да поеме удара, ако не е директно в теб, втората да поеме останалото. Не стоиш до прозорци и врати, защото осколките режат. 

Руските ракети целят електроцентрали, подстанции, трансформатори. Когато спре токът, спира и водата. Помпите не работят. Животът се свива до оцеляване. И въпреки това – в Киев хора реставрират стари украси по таваните на домовете си. Красиви орнаменти, замазани с бяла боя, когато Украйна е била част от Съветския съюз. Около тях – сирени, дронове, експлозии. А те възстановяват паметта си. Изтриват боята на забравата. Това също е съпротива.

Бесарабските българи са част от тази съпротива. Те воюват. Те преподават. Те слизат в бомбоубежища и продължават часовете по български език, докато над тях летят ракети. В Болград децата от гимназия „Георги Стойков Раковски“ учат в укрития, когато руснаците тероризират държавата им. Те не са „чужда война“. Те са наши хора.

Кадри от Болградската гимназия

Украинският народ не може да бъде унищожен – не със студ, не с ракети, не с отвличане на деца, не с плен и изтезания.

Когато една държава отвлича деца, бомбардира електроцентрали и държи военнопленници в мрак, тя воюва не само срещу територия. Тя воюва срещу самата идея за човечност.

Империи са падали и преди. Оцеляват народите, които отказват да коленичат. Украйна е от тях. И ние сме длъжни да застанем до нея – не със съжаление, а с действие.

Илияна Маринкова