Според института данните за първите седем месеца на 2026 г. показват устойчива тенденция към увеличаване на риска с нарастването на трафика през пролетта и лятото.

 

Все по-малко време между две жертви


По изчисления на ИПБ през януари средно един човек е загивал на всеки 20 часа и 7 минути, а през февруари и март интервалът е бил съответно 26 часа и 53 минути и 27 часа и 33 минути.

 

От април нататък тенденцията се обръща. През май един човек е загивал средно на всеки 16 часа и 55 минути, през юни – на всеки 15 часа, а към 24 юли – на всеки 14 часа и 46 минути.




Според института за четири месеца времето между два смъртни случая е намаляло почти наполовина – от близо 28 часа до под 15 часа.

 

ИПБ: Повече полицаи не означава по-малко жертви


От Института за пътна безопасност отбелязват, че през летните месеци трафикът значително се увеличава заради отпуските, туристическия сезон и международния транзит. Според организацията именно тогава държавата трябва да прилага превантивен модел за управление на риска.

 

В позицията се посочва, че въпреки мобилизирането на максимален ресурс от страна на МВР, включително екипи на „Пътна полиция“, „Охранителна полиция“ и Жандармерия, броят на жертвите не намалява.

 

Според ИПБ причината е, че физическият контрол има своите ограничения и не може да обхване ефективно цялата пътна мрежа от над 60 000 километра.

 

Критика към управлението на риска


От института твърдят, че държавата разполага с достатъчно данни, за да прогнозира участъците с най-висок риск от тежки катастрофи, но не използва този подход.

 

Организацията припомня, че е изготвила национална карта на риска, базирана на данни за превишенията на скоростта и поведението на водачите.

 

„Вместо да управляват риска, институциите продължават единствено да управляват последствията от него“, се казва в позицията.

 

Критики след изявленията на институциите


ИПБ коментира и публичните изявления на представители на държавните институции по темата за пътната безопасност.

 

Според организацията представените от проф. Олег Асенов данни показват пропуски при контрола върху транзитния трафик и санкционирането на чуждестранни шофьори, извършили нарушения в България. Като пример се посочва участъкът Харманли – Любимец, където е отчетена най-висока концентрация на нарушения.




От института отправят критики и към председателя на Държавната агенция „Безопасност на движението по пътищата“, като посочват, че не е назовал публично кои институции не изпълняват Националната стратегия за безопасност на движението.

 

Призив за нов модел


Според Института за пътна безопасност сегашният модел, основан основно на полицейски проверки и засилено присъствие на пътя, не води до намаляване на жертвите.

 

От организацията призовават държавата да премине към превантивен модел, основан на анализ на риска и насочване на ресурсите към участъците с най-висока вероятност от тежки пътнотранспортни произшествия.

 

„Оттук нататък изборът е на правителството – дали ще продължи да управлява последствията от катастрофите, или ще започне да управлява риска, преди те да се случат“, се казва в заключението на позицията.