Какво каза Пезешкиан и защо думите му са важни

В предварително записано обръщение Пезешкиан каза, че временният ръководен съвет на Иран е одобрил спирането на атаките срещу съседни държави, ако от тяхна територия не се извършват удари срещу Иран. Той поднесе и извинение на съседите, които вече бяха засегнати от ирански действия. На пръв поглед това изглежда като сериозен тактически завой и опит Техеран да спре дипломатическата изолация в арабския свят, пише  Reuters.

Най-важният въпрос обаче е как точно трябва да се тълкува това обещание. Почти веднага след президентското изявление говорител на иранските въоръжени сили даде много по-твърдо обяснение: ударите срещу американски и израелски активи ще продължат, а Иран ще продължи да атакува всяка база, която е източник на агресия срещу страната. Това на практика стеснява смисъла на думите на Пезешкиан. Ако Иран смята, че държави, предоставящи бази и инфраструктура на САЩ, остават легитимна цел, тогава промяната е ограничена, защото американски бази има в почти всички държави от Персийския залив.

Оттук идват и трите най-вероятни прочита на изявлението

Първо, Пезешкиан може да се опитва да успокои арабските съседи и да попречи на по-широко регионално обединение срещу Иран. Това би означавало, че Техеран признава, че досегашната му военна тактика го тласка към дипломатическо поражение, пише The Guardian.

Второ, възможно е да има разминаване между политическото и военното ръководство в Иран. Ако президентът говори на езика на деескалацията, а армията — на езика на продължаваща война, това е знак за вътрешно напрежение в управлението на страната по време на война. Това е анализ, а не потвърден факт, но точно така изглежда противоречието между двете линии. 

Трето, извинението може да е опит Иран отново да постави акцента върху аргумента, че иска да изглежда в рамките на международното право и самозащитата, а не като страна, която безразборно разширява войната срещу съседите си. Този елемент също беше отчетен в анализа на западни наблюдатели. 

Израел, Хизбула и Ливан: заплахите не намаляват

Паралелно с иранското изявление Израел продължи натиска върху Ливан. Израелската армия отново предупреди хората южно от река Литани да напуснат домовете си, като говорителят на армията на арабски език Авихай Адрае заяви, че израелските сили действат в района „с голяма сила“ и че всеки, който се намира близо до бойци, обекти или оръжия на „Хизбула“, излага живота си на риск. Подобна масова заповед за евакуация вече беше издадена и за южните предградия на Бейрут.

Израелският министър на отбраната Израел Кац допълнително повиши тона, като предупреди, че Ливан ще плати „много тежка цена“, ако атаките на „Хизбула“ продължат. Почти по същото време „Хизбула“ призова жителите на северния израелски град Кирят Шмона да се евакуират на юг, без да уточни веднага какви действия ще последват. Това показва, че въпреки сигналите за евентуално ограничаване на иранските удари срещу съседите, фронтът Израел–Ливан остава силно активен.

Тръмп: „Иран ще бъде ударен много силно“

Реакцията на Доналд Тръмп беше рязка и без никакъв намек за смекчаване. В Truth Social той написа, че Иран се е извинил и „се е предал“ на съседите си, защото е бил принуден от „безмилостните американски и израелски удари“. След това добави: „Днес Иран ще бъде ударен много силно.“ Тръмп също така заяви, че се обмислят нови цели, включително обекти и групи, които досега не са били разглеждани за удари. Ден по-рано той вече беше казал, че няма да има сделка с Иран, освен при „безусловна капитулация“. 

Това е важно по две причини. Първата е, че Вашингтон очевидно не чете думите на Пезешкиан като реална деескалация, а като признак на слабост. Втората е, че подобна реторика намалява шанса за бързо дипломатическо отстъпление и увеличава риска изявлението на иранския президент да остане само политически сигнал, без реален ефект на бойното поле. Тази оценка е аналитична, но се опира на явното разминаване между посланието от Техеран и отговора от Вашингтон. 

Какво означава всичко това

Най-краткият извод е, че Пезешкиан направи важен, но двусмислен ход. Самото извинение е значимо, защото Иран рядко признава толкова открито натиск от съседите си и нужда от корекция на курса.

Докато иранските военни оставят врата отворена за удари по бази, използвани от САЩ и Израел, а Израел и САЩ продължават да действат по военна логика, това не изглежда като начало на бързо успокояване. Засега по-скоро става дума за опит на Техеран да ограничи дипломатическите щети, без да се отказва от основната си линия на ответни удари.