Исак Нютон предсказва края на света през 2060 година

Тази дата е открита върху парче хартия със серия математически изчисления, направени преди около 300 години.

Нютон базира пророчеството си на протестантската интерпретация на Библията. Той вярвал в историята за Апокалипсиса, описана в последната книга на Новия Завет.

Светите писания гласят, че битката между силите на доброто и злото ще ознаменува края на света и началото на нова епоха.

За да стигне до своето заключение, Нютон извършва математически изчисления, основавайки се на дати от библейската история.

Той определя, че Апокалипсисът ще се случи 1260 години след основаването на Свещената Римска империя. Използвайки 800 г. – годината, в която Карл Велики е коронясан, като начална точка, Нютон добавя 1260 години и достига до 2060 г.

Нютон използва числата 1260, 1290 и 2300 от книгите на Даниил и Откровение, които отбелязват началото и края на важни събития в Апокалипсиса. Той ги интерпретира не като дни, а като години, пише още Hidden Truth.

Изучавайки историята, той избира 800 г. като начална точка за „отпадането“ на църквата – годината на основаването на Свещената Римска империя. След това изчислява, че светът ще се „нулира“ 1260 години след това.

Съвременните учени са забелязали, че това изследване не е включвало сложен математически анализ, а е било базирано на проста аритметика. Източник: Публично достояние

Той предсказва, че краят ще бъде белязан от чуми и война, както пише в писмо от 1704 г.: „А дните на кратко живеещите зверове, символизиращи години на съществуващи царства, означават, че периодът от 1260 дни, ако се брои от пълното покоряване на тримата царе през 800 г., ще завърши през 2060 г.“

Сър Исак все пак слага уточнение в своето пророчество: „Може да свърши и по-късно, но не виждам причина да свърши по-рано.“

„Споменавам това не за да твърдя кога точно ще настъпи краят, а за да спра безразсъдните спекулации на фантазьори, които често предсказват времето на края и така опозоряват свещените пророчества всеки път, когато прогнозите им се окажат погрешни.“

Експертите също отбелязват, че за Нютон не е съществувала пречка между религията и това, което днес наричаме наука. Той не е бил учен в съвременния смисъл, а по-скоро – “естествен философ”.