"Не искаме окупация!". Гласове от Запорожие

Тоест по същество всеки четвърти или пети жител на Запорожие е бил принуден да се премести тук заради войната. Само в Запорожие има десетки приюти за бежанци и временни мигранти. Продължителността на живота в тях не е ограничена, няма такса за живеене, хората плащат само за комунални услуги, казва Юрий Швец, първи заместник-началник на отдела за социална защита на градския съвет на Запорожие.

Всички жители на Запорожие, както местни, така и заселници, много внимателно следят фронтовата линия, която бавно се приближава към Запорожие, както и преговорите за евентуален мир, които се водят от САЩ, Украйна и Русия. Кореспондентът на Current Time Борис Сачалко разговаря с тези хора и ги помоли да ни кажат какво мислят за дипломацията на Тръмп и Путин, военните способности на украинските въоръжени сили и дали смятат живота под окупация. Попитахме и как се отнасят жителите на Запорожие към твърденията на Кремъл, че „референдумите“ за присъединяването на завзетите територии към Русия уж са били проведени законно и с масовото одобрение на жителите на тези райони. Нито една западна държава, да припомним, не призна резултатите от тези псевдореферендуми.

Тоня е обитател на бежански център в Запорожие. Семейната й история е пълна с премествания. През 2014 г. Тоня и съпругът й преживяват окупацията на Донецк и виждат с очите си как там се провежда така нареченият референдум за присъединяване към Русия. Тоня и съпругът й не искаха да живеят под руска власт и заминаха. Но окупацията ги застигна още няколко пъти, последния път на самата граница със Запорожка област.

„Ние сме търсени в Русия“, казва откровено двойката. "За какво? За това, че сме пламенни украинци, за украинското знаме."

В Запорожие Тоня и съпругът й живеят в модулен град. Всеки блок разполага със собствени перални и кухни. Стаите са малки, но имат светлина и топлина. Има и телевизия: на нея двойката наскоро чу специалния представител на Доналд Тръмп и участник в преговорите с Русия Стивън Виткоф да казва, че един от проблемите на войната на Русия срещу Украйна са четирите украински региона, където се проведе т.нар. референдум. Според него на това гласуване хората уж са изразили желанието си да живеят в Русия.

"Какво "честно"? Те (референдумите) изобщо не са проведени честно!" обяснява той. „Половината от гласоподавателите там бяха насадени казаци, които идваха на тълпи. А другата половина гласуваха по същия начин, както гласуваха за Янукович, пияни! Дадоха им (алкохол), парче хляб и наденица. Това беше целият „референдум“.“

„Всеки се опитваше да каже, че това не са руснаците, но в действителност всички знаеха, че това са те. Разказ на един жител на Донецк за живота в "ДНР" и окупацията

Минувачите по улиците на Запорожие също не вярват на изявленията на Кремъл за честността на "референдумите", които Русия провежда в завзетите територии.

„Не, не вярваме“, казват те направо. "Това е манипулация на Путин".

„Не вярвам (в честността на „референдума“), защото съм живял на тази територия. Аз съм вътрешно разселено лице (вътрешно разселено лице, мигрант), от Херсонска област съм“, казва друг минувач: като чуе думата „референдум“, той подправя речта си с нецензурни думи. "Аз лично ходих и видях с очите си: един (човек) стои с урна, двама с автомати. Аз лично го видях там. И видях две хартийки, които лежаха в урната, това бяха техните хартийки от самото начало."

„Няма нищо честно там, това е сигурно. Знаем как беше, родителите ни останаха там“, казват други събеседници на Current Time по улиците на Запорожие. „Въоръжени хора дойдоха в дома на родителите и ги принудиха да гласуват.

"Какъв "референдум"? Кой беше там?! Не мисля. Това е незаконно", казва друг местен жител. И добавя: „Страхувам се… не искам, честно казано, да съм под окупация.“

Вера Павловна е жителка на фронтово село в Запорожка област; тя е почти на 80 години. Нейното село е под контрола на украинските въоръжени сили, но е силно повредено от обстрел. Затова сега пенсионерката, подобно на Тоня и съпруга й, временно живее в приют за бежанци в Запорожие.

"Училището е разрушено, клубът е разрушен. Паметникът е разрушен. Магазинът - всичко е изпочупено", изброява разрушенията в нейното село.

Жената е работила дълги години като учител по руски език в училище и казва, че сега се чувства виновна за това.

„Сега си мисля, че научих хората на езика на врага“, признава тя. „В моя клас имаше поговорка на Маяковски: „Дори да бях възрастен негър, щях да уча руски без униние и мързел, само защото Ленин го е говорел“. И сега: какво правят тези руснаци?

Василий проследява и процеса на преговорите между Русия и САЩ за Украйна. В момента живее в къщата си в село в Запорожка област. Но се намира много близо до фронтовата линия и точно когато препрочита последните новини за бъдещото мирно споразумение, близо до къщата му изгърмява експлозия.

„Нашият местен полицай каза, че това е Ураган (съветска реактивна система за залпов огън (РСЗО) с калибър 220 мм, широко използвана от руската армия – бел.ред.). Всички мислеха, че е КАБ, но това не беше КАБ“, разказва Василий. По думите му подобни нападения са извършени на съседна улица в селото му миналата седмица. Местните жители свързват това с настъплението, водено от Русия.

Настоящее время, превод и редакция ФрогНюз