0|
5300
|31.03.2015
НОВИНИ
Искат по-лют Закон за конфискация на незаконно имущество
Имущество на стойност над 56 млн. лв. е отнела Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество. Това обяви председателят й Пламен Георгиев по време на дискусия в София, на която бе представен проект на „Прозрачност без граници".
Той вече разговарял с няколко парламентарни групи за подобряване на Закона за гражданска конфискация. Идеята е разликата от 250 000 лв. между доходите и разходите на проверявано лице, което законът определя за „значително несъответствие" да се намали на 120 000 лв., по препоръка на ЕК.
„Знаем, че тук родителите помагат на децата си до много дълъг период от време и затова решихме, че няма да търсим парите, с които са помагали на децата си", коментира в тази връзка Георгиев.
През последните 15 години всички социологически проучвания сочат два важни извода, които доказват недоверието на гражданите в институциите, според доц. Антоний Гълъбов.
70% от българските граждани упорито отговарят, че зависи кой си и чий си, а над 80% казват, че всичко е несправедливо. Отнемането на незаконно придобито имущество е усилие с първостепенен приоритет, подчерта социологът.
Той обърна внимание и на приликите и разликите в различните модели на конфискация. Ако в България акцентът е върху установяването и запорирането на имуществото, в румънския модел е върху съдебния процес, при който се отнема имуществото.
Италианците пък се фокусират върху третата фаза, а именно реализацията на вече отнетото имущество. Приликата между трите модела е, че няма една единствена институция, която да управлява целия процес.
Доц. Гълъбов е скептик по отношение на публичния дебат за постиженията в Румъния. „Не съм готов да се предоверя на бурните радостни отчети за това колко души са вкарани в затвора", каза той. Същественият въпрос бил има ли баланс между отнето незаконно имущество, гаранциите за почтеност в процеса и как после се управлява това имущество.
„Очевидно е, че ангажираните институции дължат на обществото прозрачност и отчетност, за да формират наистина гражданска подкрепа", обясни той.
Според Гълъбов у нас хората забелязват по-скоро началната фаза по конфискуването и после всичко затихва. Как една отнета вила от престъпен бос може да обслужи хората в едно населено място, е важен акцент при процеса на конфискация, смята доц. Антоний Гълъбов.
„Знаем, че тук родителите помагат на децата си до много дълъг период от време и затова решихме, че няма да търсим парите, с които са помагали на децата си", коментира в тази връзка Георгиев.
През последните 15 години всички социологически проучвания сочат два важни извода, които доказват недоверието на гражданите в институциите, според доц. Антоний Гълъбов.
70% от българските граждани упорито отговарят, че зависи кой си и чий си, а над 80% казват, че всичко е несправедливо. Отнемането на незаконно придобито имущество е усилие с първостепенен приоритет, подчерта социологът.
Той обърна внимание и на приликите и разликите в различните модели на конфискация. Ако в България акцентът е върху установяването и запорирането на имуществото, в румънския модел е върху съдебния процес, при който се отнема имуществото.
Италианците пък се фокусират върху третата фаза, а именно реализацията на вече отнетото имущество. Приликата между трите модела е, че няма една единствена институция, която да управлява целия процес.
Доц. Гълъбов е скептик по отношение на публичния дебат за постиженията в Румъния. „Не съм готов да се предоверя на бурните радостни отчети за това колко души са вкарани в затвора", каза той. Същественият въпрос бил има ли баланс между отнето незаконно имущество, гаранциите за почтеност в процеса и как после се управлява това имущество.
„Очевидно е, че ангажираните институции дължат на обществото прозрачност и отчетност, за да формират наистина гражданска подкрепа", обясни той.
Според Гълъбов у нас хората забелязват по-скоро началната фаза по конфискуването и после всичко затихва. Как една отнета вила от престъпен бос може да обслужи хората в едно населено място, е важен акцент при процеса на конфискация, смята доц. Антоний Гълъбов.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads