Това беше мач, който най-добре може да се опише като игра пред вратата на Аржентина. Испания атакуваше, създаваше положения, стреляше и ако не беше вратарят Емилиан Мартинес, щяха да вкарат головете по-рано.
Аржентина не отправи нито един удар към вратата в редовната част на мача, докато Испания стреля цели 15 пъти, 10 пъти към вратата.
В самото начало на второто 15-минутно продължение (106-ата минута) падна така желаният от всички испанци гол – Испания поведе с 1:0, след като Феран Торес засече подаване от Нико Уилямс и безпощадно заби топката във вратата на Аржентина.
В 114-ата минута беше отменен още един гол на Испания, този път заради засада на голмайстора Торес.
В дадените от съдията 5 минути продължение, Аржентина окупира наказателното поле на Испания и центриранията от легендата Лионел Меси донесоха инфарктни положения пред вратата на "Ла Фурия", но голът им се изплъзна.
На финала спечели футболът. На терена имаше само един отбор, този на Де ла Фуенте, докато аржентинците само се защитаваха и дори нямаха удар във вратата. Справедливостта възтържествува и футболът победи антифутбола. Испания е най-добрият отбор в света.
