ISW: Разнобой в Русия относно борбата с екстремизма след Дагестан

Обвинението на Бастрикин срещу ислямистите предизвика ответна реакция от ръководителя на Чеченската република Рамзан Кадиров, който призова руските официални лица да подбират внимателно думите си, преди да определят всички мюсюлмани като терористи. Кадиров предупреди, че подобни изявления застрашават единството и стабилността на социално-политическата ситуация в Русия. Руски блогъри и служители от по-ниско ниво са участвали преди това в подобни дебати и е показателно, че Кадиров открито критикува друг високопоставен служител на Кремъл по този въпрос.

Това се посочва в дневния анализ на Института за изследване на войната (ISW).

Преди това Бастрикин се позиционира като видна фигура в руското ултранационалистическо движение и се противопоставя на Кадиров, който често се представя като представител на мюсюлманското малцинство в Русия. По-рано Путин се опита да потуши опасенията в руското информационно пространство относно заплахата, представлявана от мигрантските и мюсюлманските общности след атаката на Crocus City Hall на 22 март, като едновременно призова за неуточнени промени в миграционната политика на Русия и осъди ислямофобията и ксенофобията.

Путин може да се намеси в дебата през следващите дни с надеждата по подобен начин да тушира ​безпокойството сред руснаците и възможен бъдещ конфликт.

Руските ултранационалисти продължават да изразяват съмнения в способността на руските власти след терористичните атаки от 23 юни в Република Дагестан, като разпространяват истории, с подклаждат допълнително етническо и религиозно напрежение. Като например за пациентка с никаб, която лекар отказал да прегледа и заради това станал обект на тормоз.

Руските ултранационалисти също така твърдят, че дагестанските власти знаят самоличността на екстремистките мисловни лидери, но са позволили на радикалните салафити-джихадисти да контролират цели сфери на обществения живот в републиката. Тези твърдения доведоха до подновяване на дискусиите относно забраната на никаб в Русия, което накара Бастрикин да изрази непряка подкрепа за забраната на стила на обличане.

Някои западни страни, както и държави с мюсюлманско мнозинство, са наложили различни закони, забраняващи носене на публично място на дрехи, които покриват лицето. Но точно руската ултранационалистическа дискусия, фокусирана специално върху никаба, е странна предвид малкото на брой мюсюлманки, носещи никаб в Русия в момента.

ISW продължава да оценява, че по този начин се предизвиква в отговор враждебност, която салафитско-джихадистките групи могат използват в усилията за набиране на персонал.

Десет украински цивилни, които руските и беларуските власти арестуваха и държаха в плен или затвор, включително лица, задържани преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, се върнаха в Украйна. Украинският президент Володимир Зеленски заяви на 29 юни, че 10 украински цивилни са се завърнали в Украйна от руски и беларуски плен като част от 53-ия обмен на военнопленници, който украинските официални лица първоначално обявиха на 25 юни. Това се е случило с посредничеството на Ватикана.

Украински официални лица заявиха, че сред върнатите цивилни са първият заместник-ръководител на Меджлиса на кримските татари Нариман Джелял, когото руските власти арестуваха през 2021 г.; двама свещеници на украинската гръкокатолическа църква, които руските власти арестуваха в окупирания Бердянск през 2022 г.; петима украински граждани, които беларуските власти арестуваха в Беларус; и двама украински цивилни, които руските власти задържаха в окупираната Донецка област през 2017 г.

Украински и руски официални лица не са коментирали дали Русия е получила цивилни или военнопленници в замяна на тези 10 украински цивилни.