Планът на Тръмп предизвика предпазливи реакции сред западните съюзници, тъй като според дипломати той може да подкопае ролята на ООН. Днес президентът ще даде официалния старт на новата група по време на Световния икономически форум в Давос, Швейцария. Източници посочват, че италианският премиер Джорджа Мелони – въпреки топлите си отношения с Тръмп – вероятно няма да присъства на събитието.

„Съветът за мир“ ще бъде председателстван доживотно от Тръмп и първоначално ще разглежда конфликта в Газа, след което фокусът му ще се разшири към други военни конфликти. Държавите членки ще трябва да заплатят по 1 милиард долара, за да получат постоянно участие.

Според италианската конституция страната може да се присъединява към международни организации само при равни условия с другите държави, а това е несъвместимо с водещата роля на САЩ в новия съвет.

Междувременно израелският премиер Бенямин Нетаняху обяви, че ще се присъедини към новата структура.

До момента покани са отправени към около 60 държави, но само няколко, сред които Унгария, са приели без резерви. Кремъл също съобщи, че руският президент Владимир Путин е бил поканен – нещо, на което Европа реагира с възмущение.

Френският президент Еманюел Макрон категорично отхвърли поканата, като от кабинета му заявиха, че уставът на съвета „надхвърля рамките на Газа и поставя сериозни въпроси“ относно това дали може да подкопае ролята на ООН.

Украинският президент Володимир Зеленски от своя страна посочи, че разглежда поканата, но критикува решението на Тръмп да покани руския президент Владимир Путин.

„За мен е много трудно да си представя как ние и Русия ще бъдем заедно в един съвет,“ коментира Зеленски. „Русия не е за ‘Съвет за мир’, а за ‘Съвет за война’. Беларус също.“

Потенциалното включване на Путин предизвика критики и от Полша, където помощник на президента Карол Навроцки, съюзник на Тръмп, заяви, че Кремъл е „в разрез“ с Варшава.