Ивайло Дичев: Добре е да се категоризират университетите на изследователски и преподавателски

Голям проблем обаче е отношението между бакалавърски и магистърски програми. Вторите бяха създадени хаотично, уж на пазарен принцип, като всеки по-абициозен преподавател си измисли програма. В СУ сега те са повече от бакалавърските, което е абсурд.

1. Проблемът е в това, че магистърската програма съдържа противоречие: от една страна тя е практически ориентирана, от друга - необходима стъпка към докторантурата. Би трябвало всяка бакалавърска програма да има по една магистърска, която задълбочава и развива направлението с оглед по-нататъшна научна работа на завършилите я. Такива програми могат и да са първа степен на самата докторантура (както беше във Франция с DEA). Пример, да кажем за социология - приложна програма по маркетинг от една страна, социални науки, може би съвместно с други катедри - от друга.

2. Идеята (англосаксонска?) на Болонската тристепенна система е надграждането - студентът следва едно, после друго, после трето според жизнената си траектория. Например завършва математика, после записва антропология, после се насочва към журналистиката. Вероятно за някои силни и мотивирани личности това е шанс, но в общия случай води до хаос. Става така, че магистрите, които идват в нашите програми от други специалности трябва да почнат да усвояват дисциплината от А и Б. Преди време опитвахме да правим приемни изпити и курсове за наваксване, но при хаотичната пазарна конкуренция това отблъскваше "клиентитие" и се отказахме. Сега на практика нивото на бакалаврите и по-високо от това на магистрите! Наместо надграждане се случва разпръскване на усилията. Твърде много отиде махалото към избора и пазара, май дойде време за по-строги рамки.

Впрочем много от магистрите се записват заради преживяването - имат си отдавна професия, но искат пак да побъдат студенти.

Ивайло Дичев, Фейсбук