Ивайло Иванов за ФрогНюз: Примирието между Израел и Иран не е окончателно. Руските ангажименти към съюзници са абсолютно кухи

Това каза пред ФрогНюз Ивайло Иванов, експерт по национална и международна сигурност и член на Съюза на офицерите от запаса „Атлантик“.

„Проблемът е, че не е ясно дали примирието, обявено от Тръмп, ще се закрепи дори само за няколко часа. Дори и да остане малко по-дълго, то по-скоро прилича на почивка между два рунда в един боксов мач, отколкото на края на този боксов мач“.

„Поради липсата на добра подготовка за провеждането на тези действия срещу Иран, в момента се намираме в една доста неблагоприятна ситуация – няма възможност за какъвто и да е позитивен изход. Изборът е между лоши и по-лоши опции. Почти единодушно е мнението, че иранската ядрена програма няма как да бъде ликвидирана. Въпросът е с колко ще се забави нейното развитие. Най-оптимистичният вариант е, че забавянето е с около 7–8 години. Режимът обаче остава, а Иран извършва оценка на щетите, за да предприеме всички необходими действия за възстановяване на програмата“.

„В тази неблагоприятна ситуация, единственото позитивно е, че за пореден път се видя, че сътрудничеството с Русия, гаранциите и ангажиментите, които Русия поема към своите съюзници, са абсолютно кухи. Ще припомня как Армения се оказа напълно излъгана от Русия, която не оказа никаква помощ, въпреки че в техния договор има клауза за взаимна отбрана. Имаме примера със Сирия, в който единственото, което Русия направи, е, че приюти Башар Асад на своя територия. Сега имаме трети случай, в който съюзник на Русия – Иран, има нужда от подкрепа, която Русия не оказва. Това допълнително ще ерозира имиджа на Русия сред нейните приятели и сред тези, които евентуално биха обмислили да задълбочат отношенията си с нея“.

Ето и цялото интервю:

В обявяването на примирието между Израел и Иран президентът на САЩ Доналд Тръмп посочва, че „са се споразумели напълно“, че ще има „пълно и тотално прекратяване на огъня“, смята войната за „приключена“. Няколко часа след това обаче видяхме нови удари. Може ли да приемем това примирие за окончателно?

Единственото, в което можем да сме сигурни, е, че това примирие не е окончателно. То може да продължи съвсем кратко – виждаме, че вече се нарушава. Може да продължи и известен период от време, но със сигурност няма да продължи много дълго. Под „много дълго“ имам предвид месеци. Зад това примирие – имайки предвид събитията през последните десетина дни и начина, по който беше обявено от Доналд Тръмп, изненадвайки дори част от неговата администрация – реално не стои никаква съществена промяна в позициите на двете страни.

Тръмп имаше нужда много бързо да обяви политическа победа и да обере позитивите от включването на САЩ във войната в полза на Израел чрез извършената бомбардировка над иранските ядрени обекти. Във вътрешнополитически план това предизвика сериозни сътресения – вътре в неговата Републиканска партия.

Днес бяха публикувани социологически данни, които показват, че огромна част от американските граждани се притесняват от ескалация на конфликта между Израел и Иран. Данни показват и допълнително спадане на рейтинга на Тръмп в почти всички направления – икономика, миграция, цялостния му рейтинг, външна политика. Говорим за одобрение от около 35%, в някои пунктове одобрението е спаднало с 4%. Той наистина има нужда – и пред американската публика, и пред останалия свят – да заяви, че неговата намеса и неговото решение били изключително сполучливи, бил е сложен край на иранската ядрена програма и сега нещата се развиват по начина, по който той е предвиждал.

Какви са необходимостите на страните в конфликта към този момент – защо Иран и Израел биха се съгласили временно да прекратят огъня?

Иран се нуждае от временно прекратяване на военните действия на Израел срещу него, тъй като той очевидно се намира в по-неизгодна позиция. Израел методично разрушава части от иранската ядрена програма, военна инфраструктура, инфраструктура, свързана с контрола на режима върху иранското общество. Целите на Израел не са чисто военни, не са свързани само с външната политика и отбраната на Израел. Най-симптоматичното в това отношение беше разрушаването на вратите на затвора, в който се държат политически затворници, като символ в опита да бъде отслабен режимът в Иран, а на опозицията да се даде шанс да свали този режим – цел, която Израел полугласно е декларирал. Иран има нужда от прекратяване, за да може да оцени щетите и, без съмнение – да се готви за нов сблъсък.

Израел също има желание да прекрати военната операция. Още от преди два дни започнаха да се появяват информации, че Израел търси начин за прекратяване на военната операция, тъй като почти всички цели, които са били предвидени, са били ударени от израелска страна. Това донякъде е вярно. Още миналата седмица казах, че ако Израел продължава с тази интензивност на въздушните удари срещу Иран, то след около седмица до 10 дни всички цели, свързани с иранската ядрена програма, с иранската балистична програма, с иранските военни способности, ще бъдат поразени, а оттам нататък пред Израел ще стои въпросът какво ще поразява след това. Могат да бъдат добавени различни други цели, свързани най-вече със стабилността на режима, но това е сериозно разширяване на обхвата на целите на кампанията – такива, каквито бяха заявени от Бенямин Нетаняху.

Също през последните дни се появиха информации, че, колкото и да са били ограничени способностите на Иран да изстрелва балистични ракети, виждаме, че това продължава да се случва – макар и не с темпото и с интензитета, който наблюдавахме в първите дни. Тази размяна на удари е довела до това, че ракетите-прехващачи, които Израел използва за защита, са на привършване. Това вече е довело до ситуации, в които израелските военни е трябвало да преценяват дали да прехващат някакви ракети или да ги оставят да паднат. Целта е оставащите ракети-прехващачи да бъдат използвани само за защита на критична инфраструктура и на гъсто населени цивилни центрове. Намаляващите ракети-прехващачи в една по-продължителна кампания ще доведат до тяхното изчерпване, което ще постави Израел в доста неблагоприятно положение.

Друга причина за Израел е чисто финансовата цена на тази военна кампания. Връщайки се отново към ракетите-прехващачи – те не просто намаляват, но и тяхната цена е изключително висока. Едната от системите, които Израел използва, за да прехваща иранските балистични ракети – т.нар. „Прашка на Давид“ – използва ракети, които струват между 700 хиляди и 1 милион долара всяка. Изстрелват се по две ракети, за да е гарантирано, че ако едната пропусне, втората ще има шанс да свали иранската балистична ракета. Всяко използване на тази система струва на Израел минимум 1 милион и 400 хиляди долара. Другата система, която Израел използва, за да свали ирански балистични ракети, е системата „Стрела-3“. Там се смята, че цената на ракетата-прехващач варира между 2 и 3 милиона долара всяка. Оценките са, че, за да се защити, Израел използва дневно между няколко десетки милиона до 200 милиона долара.

Прекъсването на икономическите процеси в Израел – в резултат на това, че населението не ходи на работа, предприятията не работят, голяма част от администрацията не работи – също има отражение. Според оценка на израелски мозъчен тръст, ако това продължи в рамките на един месец, ще струва на израелската икономика 12 милиарда долара. Това е доста сериозна икономическа цена за продължаването на тези военни действия.

Когато говорим за самата военна операция и нейната цена, трябва да имаме предвид, че това е огромно натоварване върху израелски пилоти и самолети. Във всеки боен полет трябва да се изминава разстояние от между 2100 и 3000 км, което изчерпва ресурса на израелската авиация чисто технологично. Тези полети на такова разстояние изискват гориво, логистика, поддържане на самолети във въздуха, които зареждат изтребителите, осигуряване на разузнавателна информация. 

Проблемът е, че не е ясно дали примирието, обявено от Тръмп, ще се закрепи дори само за няколко часа. Дори и да остане малко по-дълго, то по-скоро прилича на почивка между два рунда в един боксов мач, отколкото на края на този боксов мач.

Това съгласие на Израел ми напомня на случващото се между Хамас и Израел през последното десетилетие. Хамас извършваше някакво нападение, Израел провеждаше едномесечна много интензивна кампания, след това беше обявявано примирие, което продължаваше около 3–4 години. Периодично нещата се повтаряха. Това е един от големите проблеми, свързани с политиката на Бенямин Нетаняху. В голяма степен той е отговорен за това, което се случи на 7 октомври 2023 година. През цялото това време той толерираше Хамас като контрапункт на Палестинската автономия – управлението на Западния бряг. Идеята беше да няма напредък в преговорите за създаване на палестинска държава. Видяхме резултата от тази политика.

Сега, по подобен начин, Нетаняху започна военна операция срещу Иран, но отново без да има готов политически план за това какво ще прави след прекратяването ѝ.

Нетаняху освободи предишния министър на отбраната Йоав Галант именно поради публичните противоречия между двамата и настояването на Галант израелският премиер да предостави политически план за бъдещето на ивицата Газа след прекратяването на военната операция. Галант тогава посочи, че Нетаняху не предлага нищо друго, освен безкрайна война в Газа, което противоречи на израелските интереси.

В операцията срещу Иран се намираме в същата ситуация. Няма никаква крайна политическа цел, която да може сравнително успешно да транслира израелския военен успех в стабилна политическа и дипломатическа тенденция, която да бъде закрепена в следващите години.

Има я тезата, че събитията около Иран – един от най-близките съюзници на Руската федерация, включително с въоръжение – може да доведат до положителен ефект за Украйна. Какво смятате за това?

Няма никакво съмнение, че Иран ще намали помощта – може дори да спре военната помощ, която оказва на Русия и която Русия използва срещу Украйна. Вчера имаше посещение на иранския външен министър в Москва, където се видя, че Москва не е готова или няма възможността да окаже каквато и да е реална подкрепа на Иран. Иран получи единствено политическа подкрепа. Няма и дума за предоставянето на каквато и да е военна техника. Иран е доста разочарован от поведението на Русия.

Поради липсата на добра подготовка за провеждането на тези действия срещу Иран, в момента се намираме в една доста неблагоприятна ситуация – няма възможност за какъвто и да е позитивен изход. Изборът е между лоши и по-лоши опции. Почти единодушно е мнението, че иранската ядрена програма няма как да бъде ликвидирана. Въпросът е с колко ще се забави нейното развитие. Най-оптимистичният вариант е, че забавянето е с около 7–8 години. Режимът обаче остава, а Иран извършва оценка на щетите, за да предприеме всички необходими действия за възстановяване на програмата.

Също така Иран обмисля да прекъсне сътрудничеството с Международната агенция за атомна енергия, а още преди няколко дни, когато започнаха израелските удари, в иранския парламент бе внесен законопроект за прекратяване на участието на Иран в Договора за неразпространение на ядрените оръжия – който е основанието да бъде извършван контрол върху иранската ядрена програма. Ако тези действия бъдат предприети, ние – останалият свят – ще бъдем напълно на тъмно относно това какво прави Иран по отношение на своята ядрена програма.

В тази неблагоприятна ситуация, връщайки се към ролята на Русия, единственото позитивно е, че за пореден път се видя, че сътрудничеството с Русия, гаранциите и ангажиментите, които Русия поема към своите съюзници, са абсолютно кухи. Ще припомня как Армения се оказа напълно излъгана от Русия, която не оказа никаква помощ, въпреки че в техния договор има клауза за взаимна отбрана. В началото на тази година беше сключен 20-годишен договор за стратегическо сътрудничество между Русия и Иран, в който няма отбранителна клауза, но имаше клаузи за това, че двете страни ще развиват военното сътрудничество, ще си сътрудничат срещу общите врагове и че няма да подкрепят действия на врагове спрямо някоя от двете държави.

Имаме примера с Армения. Имаме примера със Сирия, в който единственото, което Русия направи, е, че приюти Башар Асад на своя територия. Сега имаме трети случай, в който съюзник на Русия има нужда от подкрепа, която Русия не оказва. Това допълнително ще ерозира имиджа на Русия сред нейните приятели и сред тези, които евентуално биха обмислили да задълбочат отношенията си с нея.

Това за пореден път показва, че Русия няма възможността и способността да бъде глобална сила. Русия всъщност е регионална сила, която може да проектира влияние само до съседните територии, с които граничи, но не и по-далече.

Иран има нужда да запази военните си способности и е разочарован от поведението на Русия да спре предоставянето на такива способности. Иран е поискал като минимум системи за противовъздушна отбрана. Не мисля, че Русия в момента може да ги предостави – дори да има желанието, тъй като всички тези системи ѝ трябват за войната срещу Украйна.

Може да очакваме по-скоро задълбочаване на отношенията между Иран и Китай. Разбира се, Китай ще бъде много внимателен. Една от причините Русия да се държи доста хладно по отношение на пълноценното изпълнение на договорните си отношения с Иран е желанието на Владимир Путин да не разваля значително отношенията си с Израел. Той не иска да развали и отношенията си с американския президент Доналд Тръмп, който – въпреки всичко, което се случва в Украйна – не е готов да наложи санкции на Русия. Иран ще бъде поредната жертва на Русия в задоволяването на нейните интереси.

Интервю на Илияна Маринкова