Първото дъно беше достигнато с твърдението, че партиите, подкрепящи правителството, са предали избирателите си и са обезсмислили изборите.

 

Разбирам, че според Радев единствената национално отговорна позиция сигурно е да оставим служебните му правителства да управляват завинаги. Но хората не са гласували за това.

 

България е парламентарна република.

 

Второто дъно беше опитът на Радев да засрами депутатите, подкрепящи правителството, намеквайки, че са пионки и “обикновени гласуващи”.

 

Няма “обикновени гласуващи”, г-н президент, всеки от нас е в парламента по волята на избирателите и обиждайки нас, обиждате тях.

 

Третото дъно беше напускането на парламентарната зала от президента, под звуците на химна и докато новоизбраният кабинет полагаше клетва.

 

Това поведение срива авторитета на президентската институция и е недостойно за един български офицер.

 

Недостойно и нелепо, особено ако четем реалността с разбиране. Тук и сега съединението прави силата, г-н Радев, не разделението.