3|
9434
|01.03.2015
НОВИНИ
Иван Киров: Денят преди да отвлекат баща ми, опитаха да отвлекат и мен
Ние не се пазим, лесни сме за проследяване. Похитителите са си пили кафето в нашия бар. Когато баща ми си тръгва, там е бил един от тях и пише смс: чакайте го пред тях. Вижда се на камерите, че някакъв седи с два телефона. Ей така, елементарно е станало. Няма списък с отвличания, това са автокрадци от кв. „Люлин“, тук става въпрос за пари. Те не си набелязват някого, отвличат на базата, на която се краде кола.
Това каза Иван Киров, синът на отвлечения бизнесмен Киро Киров, в предаването на Сашо Диков по Нова телевизия. Според него първоначалната цел на похитителите е била именно той, но тъй като си наел охрана по настояване на баща му, тъй като в дома му имал бебе, което седяло по цял ден само с детегледачка, той станал по-сложната мишена.
Отвличането на баща му, Киро Киров, който през 2009 година беше една от жертвите на групата за отвличания „Наглите“, е най-тежкото преживяване в живота и на бащата, и на сина. 6 години по-късно те нямат точно обяснение как са попаднали в списъка за отвличания.
Предишният ден имах инцидент на светофара, за който не знаят много хора. Удариха ми отзад автомобила. Тогава обаче аз си казах – какво пък толкова, имам застраховка, която ще поеме щетите. И реших да не слизам. Просто си продължих. После приятел ми каза – това е било твоето отвличане, но така ми се размина, разказа Иван Киров.
Бащата Киро Киров обаче смята, че над „хората от „Люлин” има и други: „Не знам дали са Люлински или други, но лично смятам, че има някой над тези, които са съдени. От друга страна смятам, че без помощ от полицията това е труден процес. Държавата ги осъди да платят обезщетение. Нищо не е платено. Бяха намерени една писалка и запалка, които струват много пари. До ден днешен никой не ми ги е върнал. Освен това парите от откупа в началото на реалната депресия ни дойдоха много силно”, каза Киро Киров.
Двата дни, в които синът е давал парите за откуп, са най-тежките в живота му, каза той. Когато оставял парите, той е нямал никаква гаранция, освен думите им, че баща му е жив. Затова ги карал да задават въпроси на баща му, на които само те двамата знаели отговора.
„Иначе нямаше как да знам жив ли е. Най-големият шок беше, когато чаках втората вечер, а те не го пуснаха. На сутринта по телевизията чух, че е изтекла информация. Единственото, което ме успокояваше, беше, че ако го убият, те просто трябва да спрат с това престъпление, а те искаха да продължат“, каза Иван.
Политиците трябва да осъзнаят, че ако улеснят бизнеса, автоматично ще се повиши и брутният вътрешен продукт на страната, коментира още Иван Киров. Според него у нас понятията са тотално объркани, както и функциите, които държавните служители изпълняват.
„Крайно време е държавните чиновниците да осъзнаят, че те работят за мен, а не аз за тях. В Австрия държавата работи единствено и само за бизнеса. А тук всички работят против тебе.“ По думите му, единственият път към промяната е държавата да започне да работи като една голяма фирма, а някой политик да отговори на въпроса каква фирма е държавата и какво ще произвежда. „Слагаш 2 милиарда в пътища и догодина 4 милиарда ти се повишава брутния вътрешен продукт заради това“, даде пример Иван Киров.
Според него българинът открай време предпочита да е цар на село, отколкото да е никой в големия град и това според него е погрешно. Самият той иска да е никой в града, но децата му да се обучават качествено. Именно затова е избрал да живее през повечето време в Австрия.
„Ако децата останат да учат до 8 клас тук, тотално няма какво да научат след това. Вижте какво става напоследък - жестока липса на кадри“, констатира Иван.
Отвличането на баща му, Киро Киров, който през 2009 година беше една от жертвите на групата за отвличания „Наглите“, е най-тежкото преживяване в живота и на бащата, и на сина. 6 години по-късно те нямат точно обяснение как са попаднали в списъка за отвличания.
Предишният ден имах инцидент на светофара, за който не знаят много хора. Удариха ми отзад автомобила. Тогава обаче аз си казах – какво пък толкова, имам застраховка, която ще поеме щетите. И реших да не слизам. Просто си продължих. После приятел ми каза – това е било твоето отвличане, но така ми се размина, разказа Иван Киров.
Бащата Киро Киров обаче смята, че над „хората от „Люлин” има и други: „Не знам дали са Люлински или други, но лично смятам, че има някой над тези, които са съдени. От друга страна смятам, че без помощ от полицията това е труден процес. Държавата ги осъди да платят обезщетение. Нищо не е платено. Бяха намерени една писалка и запалка, които струват много пари. До ден днешен никой не ми ги е върнал. Освен това парите от откупа в началото на реалната депресия ни дойдоха много силно”, каза Киро Киров.
Двата дни, в които синът е давал парите за откуп, са най-тежките в живота му, каза той. Когато оставял парите, той е нямал никаква гаранция, освен думите им, че баща му е жив. Затова ги карал да задават въпроси на баща му, на които само те двамата знаели отговора.
„Иначе нямаше как да знам жив ли е. Най-големият шок беше, когато чаках втората вечер, а те не го пуснаха. На сутринта по телевизията чух, че е изтекла информация. Единственото, което ме успокояваше, беше, че ако го убият, те просто трябва да спрат с това престъпление, а те искаха да продължат“, каза Иван.
Политиците трябва да осъзнаят, че ако улеснят бизнеса, автоматично ще се повиши и брутният вътрешен продукт на страната, коментира още Иван Киров. Според него у нас понятията са тотално объркани, както и функциите, които държавните служители изпълняват.
„Крайно време е държавните чиновниците да осъзнаят, че те работят за мен, а не аз за тях. В Австрия държавата работи единствено и само за бизнеса. А тук всички работят против тебе.“ По думите му, единственият път към промяната е държавата да започне да работи като една голяма фирма, а някой политик да отговори на въпроса каква фирма е държавата и какво ще произвежда. „Слагаш 2 милиарда в пътища и догодина 4 милиарда ти се повишава брутния вътрешен продукт заради това“, даде пример Иван Киров.
Според него българинът открай време предпочита да е цар на село, отколкото да е никой в големия град и това според него е погрешно. Самият той иска да е никой в града, но децата му да се обучават качествено. Именно затова е избрал да живее през повечето време в Австрия.
„Ако децата останат да учат до 8 клас тук, тотално няма какво да научат след това. Вижте какво става напоследък - жестока липса на кадри“, констатира Иван.
Моля, подкрепете ни.
Реклама / Ads
КОМЕНТАРИ
Реклама / Ads