Иван Николов: Бягството от Сърбия е единственото спасение за българите

"Четох в "Данас" как председателят на Българския национален съвет Стефан Стойков се учудва на изчезването на десетки хиляди българи в Сърбия и "няма обяснение и прави не разбира" защо българите не са декларирани като такива при преброяването, въпреки че той ги призовава "да го правят свободно и че това не е нищо страшно", пише Николов, предаде БГНЕС.

"Така той казва, че българите в Сърбия са над 100 000 и че е "убеден, че става въпрос за мимикрия, а не за асимилация, защото Сърбия е демократична държава", членовете на българския народ са "лоялни граждани", а Правителството на Сърбия е "силен и надежден партньор", който той хвали с цялата си уста заради огромните инвестиции "в пътна инфраструктура, здравеопазване, образование и цифровизация, и че най-големият проблем е икономиката, т.е. безработицата на хората" и т.н., мъглявина след мъглявина, които нямат абсолютно нищо общо с реалния живот", добавя той.

Ето какво още пише Николов, който е поет, писател и общественик, както и председател на българският Културно-информационен център в Босилеград, главен и отговорен редактор на списание "Бюлетин" и автор на книгата “Българите в Югославия – последните Версайски заточеници”:

"Ако наистина "не е страшно" да се обявиш за българин, тогава защо се стига до "мимикрия", т.е. криене на български произход като начин за оцеляване в Сърбия? И ако Сърбия наистина е такава "демократична страна", защо има негодувание от поставяне на паметна плоча в Босилеград на цивилните жертви на сръбския четник Коста Печанац, защо се стигна до превантивните арести на граждански активисти при посещението на Вучич в Босилеград на 11 март 2023, защо беше задържането на границата в продължение на 5 часа за три книги, защо се наложи обискът на Българския културно-информационен център в Босилеград и конфискацията на книгата на Едвин Сугарев на 8 ноември, защо бяха нужни процесите срещу български граждански и политически активисти, които години наред са клеветени като "отцепници и сепаратисти"?

Ако правителството на Сърбия е такъв "силен и надежден партньор", защо най-големият проблем е икономиката и безработицата? Шега е такъв "силен и надежден партньор" да осигури няколкостотин работни места и така да спре източването на местното население. И къде са онези огромни инвестиции "в пътна инфраструктура, здравеопазване, образование и дигитализация", които може да звучат добре в предизборни кампании, но не са в ежедневието на босилеградчани.

Щом така разсъждава председателят на Българския национален съвет, тогава не е чудно, че десетки хиляди българи в Сърбия са изчезнали само за няколко десетилетия и че при следващите две-три преброявания те най-вероятно ще изчезнат напълно ако не се направи нещо спешно и радикално.

Националното самосъзнание не се придобива по рождение, то се създава и възпитава от системата на възпитание и образование. Броят на българите започва рязко да намалява с изтласкването на българския като майчин и учебен език от основните училища в Босилеград и Цариброд (Димитровград), а унищожаването на заводи, предприятия и селско стопанство ги лишава от оцеляване".

Николов обяснва, че "програмата на великосръбската националистическа идеология" има за цел "националните малцинства в Сърбия просто да изчезнат, а Сърбия да стане етнически чиста държава на сръбския народ в териториалните граници, начертани от Илия Гарашанин в неговото "Начертание" и които неговите последователи от Сръбската прогресивна и радикална партия в края на 19 век разработват и за кратко прилагат".

"В Сърбия националните малцинства винаги са били разглеждани не като интегриращ фактор на сръбската държавност, а като опасност, която по някакъв начин трябва да бъде премахната. В края на краищата само един бърз преглед на статистиката показва, че други национални малцинства унгарци, хървати, черногорци и т.н. в Сърбия са намалели с поне две трети, понякога дори повече. Само с албанците Сърбия губи битката заедно с територията", пише още той.

"Изчезването" на българското национално малцинство е дълъг и мъчителен исторически процес. За 104 години от подписването на Ньойския договор, с който Великите сили победителки в Първата световна война приписват териториите на тогавашните Босилеградско и Царибродско на Кралството на сърби, хървати и словенци, броят на българите е намалял наполовина с Втората световна война, а след това от 58 627 според преброяването от 1971 г. до едва 12 918 според преброяването през 2022 г.! Сърбите са изпробвали всички познати в историята методи на асимилация - от физическо изтребление, репресии от всякакъв вид, побои, изнасилвания, смяна на имена и фамилии, смяна на майчиния език в училищата, фалшифициране на историята, унищожаване на български културно-исторически паметници, административни преразпределения, икономическа изостаналост, второ място по брой политически затворници след Втората световна война и системна антибългарска пропаганда в публичното пространство, която не е спряла и до днес. Сръбска история, литература, театър, филми, вестници, телевизия, Сръбска православна църква – помните ли българина като положителен персонаж?

В Сурдулица в двора на техникума "Никола Тесла" има табела, на която пише, че българите са избили 20 000 сърби през Първата сръбска война? През 2010 г. в двора на същото училище е издигната мемориална костница, а през 2017 г. по предложение на епископ Пахомия Архиерейският събор на Сръбската православна църква канонизира 30 000-те "Сурдулишки мъченици", които според сръбската история са убити от българите през Първата световна война. Да оставим настрана научно-историческата основа на това твърдение и да си представим какви следи оставя така поднесената история в съзнанието на децата от сръбски и български произход, докато седят на едни и същи пейки и играят в един двор?", пише още той.

"Статистиката е неумолима. 12 918 българи според преброяването от 2022 г. е балансът на политиката, според която "на националните малцинства се гарантират всички права според всички международни стандарти и дори повече от това", балансът на сръбско-българските отношения, балансът на държавата на съзнанието на българите в Сърбия, равносметката на сръбската политика към националните малцинства, равносметката на бездействието на Националния съвет на българите, равносметката на възпитателно-образователната система, сляла българите в Сърбия.

Извън въпроса за националното самосъзнание, още по-труден е въпросът за оцеляването. Отговорът на този въпрос е същият като за повечето млади сърби – пътят без връщане.

Най-големият идеал на младите хора в Сърбия, независимо от националността, е да напуснат тази Сърбия възможно най-скоро с намерението никога да не се връщат", посочва Николов.

ФрогНюз