Изборите и битката за от 7-8 до 10-11% ”радевисти”

Според мен Радев има ядро от твърди привърженици, чиято политическа лоялност е насочена повече лично към него, отколкото към някоя партия. Това ядро не е чак толкова голямо – в никакъв случай не обхващат всичките 36-48 процента от избирателите, които декларират, че имат доверие в президента при социологическите проучвания от последните два-три месеца. То обхваща 7-8 до 10-11% от българите, но и това не е малко и превръща Радев в самостоятелен политически полюс, не толкова мощен като двете водещи сили ГЕРБ и ПП-ДБ, но съпоставим с формациите от втория ешелон – „Възраждане“, ДПС и БСП.

При условие, че президентът няма как да участва в парламентарните избори, важният въпрос е накъде ще се насочат гласовете на неговите твърди привърженици. Това е една от главните интриги на предстоящия вот. През ноември 2021 г. голяма част от тези гласове отидоха у „Продължаваме промяната“, но също и в БСП. През октомври 2022-ра Кирил Петков и Асен Василев вече бяха изпаднали (или слезли сами) от президентския вагон, така че феновете на Радев даваха рамо на Стефан Янев, на БСП и в по-малка степен за Слави Трифонов.

За предстоящите избори на твърдото ядро „радевисти“ в най-голяма степен ще разчитат три малки формации, които засега са леко под ръба за влизане в парламента – „Има такъв народ“, „Български възход“ и коалицията около Мая Манолова. Странната инициатива на Слави Трифонов да предизвика референдум за преминаване към президентска република се дължи именно на желанието за асоцииране с Радев. Посланието на ИТН е следното: „Одобрявате ли личността на президента? Да! Ами тогава вижте кой предлага да му се дадат по-големи правомощия – ние!“ И тук няма никакво значение, че идеята на Трифонов е абсолютно невъзможна за реализация, важен е политическият жест. „Левицата“ на Мая Манолова пък е привлякла за водач на една от софийските си листи знаково лице – Цветеслава Гълъбова, която беше председател на Инициативния комитет за издигането на кандидатурата на Радев за втори мандат. Понеже явно в момента не е в добри отношения с президента, Стефан Янев разчита на стари лаври – все пак именно него Радев посочваше на два пъти за премиер.

Не знам коя от тези три формации колко успешна ще бъде в привличането на „радевистите“, но ми е ясно, че от това зависи дали някоя от тях ще сполучи да прескочи 4-процентовата летва. БСП на пръв поглед не може да се намеси в тази битка, защото в последните месеци отношенията между Корнелия Нинова и Радев преминаха в открита конфронтация, но все пак има привърженици на президента, които ще стиснат зъби и ще пуснат бюлетина за Столетницата, защото така са правили десетилетия наред.

И накрая – какво ще се случи с политическия капитал на Румен Радев след приключване на втория му мандат? Мисля, че той ще опита да си го използва лично. Твърде амбициозен е, и не чак толкова възрастен, за да седне да пише мемоари или да стане преподавател в Библиотекарския.

Пламен Димитров, Българско геополитическо дружество