Изборите няма да спрат войната: Защо предложенията за предсрочен вот в Украйна са илюзорни

Твърдението, че мир може да бъде постигнат с бърза смяна на украинското висше политическо ръководство – особено на президента Володимир Зеленски се застъпва в Москва, но за кратко и във Вашингтон споделяха същата визия, пише Андреас Умланд от Стокхолмския център за източноевропейски науки за Emerging Europe. САЩ и Русия представиха подобен сценарий като правдоподобен въпреки факта, че политическата промяна в Украйна е малко вероятна в близко бъдеще предвид както политиката на страната, така и реалностите на място, добавя Умланд.

Нереалистично е да се очаква провеждането на смислени президентски и парламентарни избори в Украйна по време на война или дори скоро след прекратяване на огъня. Не само украинското законодателство, както и това на много други страни, забранява изборите по време на военно положение. Пълномащабното руско нахлуване, което започна в края на февруари 2022 г., прави националното гласуване невъзможно от логистична гледна точка и заради сигурността.

Освен това, изборите ще изискват по-дълъг период на подготовка след края на боевете. Войната оказва толкова опустошително въздействие върху украинското общество и инфраструктура, че в страната вече има консенсус, че трябва да се приеме и приложи нов закон за следвоенните избори, който да отчита новите обстоятелства. Подготовката на изборите след войната би отнела поне половин година, като времето може да се проточи до една година. Нищо от това не е необичайно в поствоенен сценарий.

Организиране на избори е невъзможно

Призиви за политическо обновление в Украйна са преждевременни и наивни в най-добрия случай, а манипулативни и подривни – в най-лошия. Руският контрол над големи части от Източна и Южна Украйна, продължаващите боеве и руските въздушни удари в цялата страна правят невъзможно провеждането на организирани избори.

В публичен апел на украински граждански групи, организиран от „Опора“, водещата група за наблюдение на изборите в страната, се казва: „Нестабилната ситуация със сигурността, рискът от обстрел, терористични атаки и саботаж, както и мащабното миниране на райони, представляват значителни пречки на всички етапи от избирателния процес.“

Москва иска избори в Украйна заради предполагаема загриженост за легитимността на украинското ръководство. Това е странно твърдение, като се има предвид, че изборите в Украйна са широко признати от международните наблюдатели за свободни, докато тези в Русия не са. Целта на Русия не е да защити народното управление в Украйна, а по-скоро да използва повишената уязвимост на страната по време на национална предизборна кампания и процедура за гласуване за подривна дейност.

Мотивът зад руската кампания за предсрочни национални избори в Украйна не е стабилен мир между двете страни, а вътрешна дестабилизация и последващо васализиране на Украйна.

Скрити мотиви на Москва

Някои коментатори могат да не са наясно или да отхвърлят като маловажни скритите мотиви зад предполагаемия интерес на Москва към украинската демокрация. Подривният характер на искането на Москва за избори обаче не бива да се подценява. Един от признаците, че разрушаването на държавата, а не организиран преход на властта, е целта зад заявената загриженост на Русия за демократичната легитимност в Украйна, е, че както Москва отлично знае, дори успешно проведените избори вероятно няма да променят много външната политика на Киев.

Хипотетична смяна на ръководството в Украйна в близко бъдеще, включително нов президент, няма да доведе до съществено руско-украинско сближаване, противно на мнението на някои външни наблюдатели.

Повечето данни от анкети, както и по-широката политическа обстановка от началото на войната, предполагат поредна победа на Зеленски на президентските избори. Разбира се, малко вероятно е той да повтори убедителната си победа от 2019 г., когато спечели близо 75% от гласовете на втория тур на президентските избори. Резултатите от проучванията за Зеленски се колебаят през последните три години и, следователно, резултатът от каквито и да е избори е труден за предвиждане.

През 2024 г. популярността на генерал Валери Залужни, бившият главнокомандващ на украинските въоръжени сили, който сега е украински посланик във Великобритания, изпревари тази на Зеленски в няколко анкети.

Залужни, когото Зеленски повиши за командващ на военните през 2021 г., би бил силен политически конкурент на президентски избори. Досега обаче той не е заявил нито президентски амбиции, нито е участвал в партийно изграждане или други подготовки за влизане в политиката и провеждане на кампания.

След назначението си в Лондон през 2024 г. той присъства по-малко в украинския обществен живот, въпреки че обществената подкрепа за него все още е по-висока, отколкото за всеки друг хипотетичен съперник на Зеленски.

Зеленски остава далеч пред всички активни украински политици в различни политически партии в анкетите. Най-близкият му съперник с официални политически амбиции е бившият президент Петро Порошенко, който претърпя зрелищно поражение от Зеленски през 2019 г. Порошенко в момента получава по-малко от половината от подкрепата за Зеленски в анкетите. Докато Залужни не влезе в партийната и електоралната политика, Зеленски остава абсолютният фаворит на следващите президентски избори.