Израел победи - Иран няма да има атомна бомба: Путин е уплашен, Китай наблюдава, САЩ се готвят за овации

Самият Хаменей е все по-близо до бягство от страната в посока Русия, както това направи Башар Асад, изоставяйки Сирия. За това съобщи Iran International.

Във военно отношение Иран губи катастрофално. Изстреляни са над 400 балистични ракети срещу цели в Израел. От тях противовъздушната защита са пробили едва 20.

Израелците са свалили 1000 ирански дрона от изстреляни 1000! Сто процента успеваемост! 80 на сто от дроновете са били поразени още преди да стигнат от израелска територия.

В същото време Техеран получи леден душ от своите „братски съюзници“ Русия и Китай. Нещо повече, Москва цинично се самопредложи за посредник в конфликта между Израел и Иран. Това предизвика различни реакции и коментари, включително, че Кремъл се страхува от Тел Авив. И има защо: ако Израел застане плътно до Украйна, операции като съкрушителната „Паяжина“, която унищожи една трета от руската стратегическа авиация, ще започнат да се редуват, включително и срещу руската столица. Това пише chathamhouse.org. Освен това Русия вече призна, че в Иран се намират много руски ядрени експерти, някои от които са в райони, които Израел обстрелва с изключителна точност. Не се съобщава за загинали руски граждани, но това не означава че няма такива.

Освен това израелската армия и тайни служби вече лишиха Кремъл от важни съюзници в района като Хамас, Хизбула и хутите в Йемен. Всички те са рожби на руската шпионска школа и на руската военна машина. Губейки в момента и Техеран, Русия остава без влияние там, където го е имала доскоро и е вкарала огромен ресурс в споменатите военни и политически структури. Това е крах за руската политика.

Това принуди Путин да заяви в Санкт Петербург, че Москва не желае капитулация на Киев и признава правото на Украйна и украинския народ да бъдат независими със своя пълноправна държава. Само да признаели сегашното реално положение на фронта. Дори не спомена термина "специална военна операция", явно осъзнал, че това е някаква извратена глупост.

Пекин наблюдава внимателно военните действия в Близкия Изток, като следи най-вече да не бъде блокиран Ормузкия проток, откъдето минава иранският петрол за Китай.

Путин не смее да прави резки движения по темата, защото на бюрото му са последните сведения за американското военно присъствие в близост до Иран, пише mecouncil.org. Остават му телефонните разговори, които все още го държат на повърхността на голямата политика, както пише руското издание "Медуза".

Пентагонът е прехвърлил военни самолети и самолетоносач в Близкия изток, тъй като конфликтът между Израел и Иран продължава да бушува, но тези, които са отбранителни, както САЩ отбелязват, а не участват в израелската наказваща въздушна кампания, според американски представители. Още два американски самолетоносачи се насочват към региона.

Ходовете на американските военни са направени с поглед към защитата на американските войски, разположени в Близкия изток, заяви високопоставен представител на отбраната. Там има около 40 000 американски военнослужещи.

"Ние сме в защита на региона, за да бъдем силни, в преследване на мирно споразумение", заяви министърът на отбраната Пийт Хегсет в интервю за Fox News.

Путин си дава сметка, че това е мощ, непосилна дори за най-смелите фантазии на руската армия.

Израел за няколко дни доказа, че Иран не е онази сила, за която го представя пропагандата на Техеран. А и на Русия. Режимът в Техеран понесе непоправими загуби, бяха ликвидирани десетки висши военни, оглавяващи армията и Националната гвардия.

Израелците демонстрираха своето превъзходство и по време на двете си преки конфронтации с Иран през април и октомври 2024 г. И в двата случая и особено през октомври Израел нанесе тежки щети на Иран (удари ракетни и ядрени обекти, както и на противовъздушната отбрана), докато Иран не успя да нанесе повече от маргинални щети на Израел, въпреки че изстреля стотици дронове и крилати и балистични ракети. И в двата случая стана ясно, че Иран ще търси деескалация - поради слабостта си, а не заради декларациите за мир.

Сегашният кръг на сблъсък потвърждава и укрепва тази тенденция: докато Израел причинява огромни рани на иранската ядрена програма, неговите военни способности и енергийната му инфраструктура, Иран отново не успява да причини повече от ограничени щети в Израел. Израелските военновъздушни сили вече могат да летят необезпокоявани в иранското небе и да удрят ядрени, военни, икономически и правителствени цели почти когато поискат.

Някои военни експерти вече правят сравнение на ефективността на израелската армия и прехвалените руски войски, които уж трябваше да влязат в Киев за от 3 до 5 дни, но вече повече от 3 години са завзели ограничени територии с цената на 1 милион жертви. Тел Авив просто демонстрира модерни способи за водене на военни действия, а Русия показва изостаналост и лоша подготовка.

Вариантите на Иран са силно ограничени. Техеран смята, че призивът за прекратяване на огъня би се възприел като слабост не само от противниците му, но и от собственото му население. В момент на огромна уязвимост лидерите на Ислямската република особено се страхуват от последното. Техеран ясно осъзнава, че по стълбата на ескалацията на конфликта Израел има голямо предимство. Опитва се да компенсира с пропагандни изявления, но на тях никой не вярва.

Какво може да направи Иран? Той има няколко варианта, но нито един от тях не би му позволил да си върне самочувствието. Нито загубите. Иран очевидно губи и своите проксита Хамас и Хизбула. Дори хутите, сега перлата в короната в „иранската ос“ на съпротивата, са силно ограничени от географията в способността си да притеснят Израел. Освен това хутите се намират на мушката на американски, британски и френски военни части.

Способността на Иран да отвръща на удара рязко намалява, тъй като запасите му от ракети са на изчерпване. Освен това стана ясно, че руските ракети и противовъздушни системи са морално остарели и неефективни. Точността им на поразяване е с отклонение от 2 километра, което е дори несериозно.

Вашингтон може да реши да удари Иран така или иначе, но това е сценарий, който Техеран вероятно иска да избегне на всяка цена. Последствията ще са ужасяващи. Ако Иран се реши на крайна стъпка и опита да блокира Ормузкия проток, през който минава 20% от световното производство на петрол дневно. Това обаче би предизвикало напрежение с Китай, който е силно зависим от петрола през Персийския залив. Значи този вариант отпада.

Друг вариант би бил кибератаки, но това също би било рисковано за Иран и евентуалните разходи могат да надхвърлят ползите. Иран се славеше досега като кибер сила и има капацитет да нанесе сериозни щети, особено чрез атакуване на инфраструктура и водни системи. Но и това е много рисковано.

Няма съмнение, че Израел ще нанесе мащабен удар отново, ако забележи, че Иран не се отказва от ядрено оръжие.

Някои наблюдатели говорят, че Израел също притежава ядрено оръжие. Тел Авив отрича. Но дори това да е истина, няма заплаха то да бъде използвано по една проста причина: Израел е демократична държава. Иран не е. В Иран управлява фанатичен режим.

Това накара Европа също да побърза с предложение за посредничество в конфликта. Доколко това ще има ефект, не е много ясно, но страните на Стария континент си дават сметка, че ядрени ракети от Иран могат да стигнат до тях. На ЕС и НАТО втора опасност след руската не им трябва от Техеран. Честно е обаче да бъде призната заслугата на Тел Авив в разсичането на този опасен възел, макар и с военни средства. Дипломатическите преговори с Иран обаче не свършиха работа.

Вижте каква ос създаде Путин: Русия – Иран – Северна Корея. Япония и Южна Корея, които са технологично и икономически на светлинни години от Пхенян, но засега не желаят да решават пробллема с военни средства. Освен това Китай е там, близо са и други големи държави. Израел обаче е принуден да действа и да „свърши мръсната работа на Запада“, както се изрази германския канцлер Фридрих Мерц, спирайки Иран да произведе ядрено оръжие. За това всички ние трябва да сме благодарни. Режимът на аятоласите наистина би използвал ядрено оръжие без да се замисли, защото основната мисъл на властниците там е пълното унищожение на Израел. Нищо по-малко. Макар, че Израел с нищо не ги заплашва и се намира на 1500 км от Иран. Забележете: Кремъл не само толерира тези амбиции, но дори  помага ядрената бомба да се случи. Затова Москва провежда от години целенасочена антиизраелска, антиеврейска пропаганда. Тел Авив няма друг ход, осквен да се защити чрез нападение. Защити и много други.

Логично арабските страни в региона негласно стискат палци Израел да успее срещу Иран, защото те също се страхуват от фанатизма на иранските политици и военни.

Затова Иран вече се намира в стратегическа и военна самота.

Дори Путин, който се прегръщаше довчера с върховния водач Али Хаменей и президента Масуд Пезешкиан не смее да застане до 91-милионен Иран срещу 10-милионен Израел. Знае, че това ще ликвидира и неговия режим, който и без това се клати все повече заради войната срещу Украйна.

Израел вече извоюва победа. Той нанесе на Иран тежко поражение и промени политическата ситуация не само в Близкия Изток, но и в целия свят. 

Владимир Самохвалов