Извънредно положение в Перу. Как и защо се стигна до политическата криза?

През последните години Перу стана свидетел на поредица от свалени президенти и редица бивши президенти, изпратени в затвора за престъпления, извършени по време на управлението им. В една паметна седмица през 2020 г. страната имаше трима президенти в рамките на само пет дни.

Но дори и по стандартите на Перу случилото се на 7 декември може да се разглежда като потресаващо. Причината - скоростта, с която се развиха събитията и последствията от тях.

В изненадващо телевизионно обръщение към нацията президентът Педро Кастильо обяви извънредно положение в Перу.

Той каза, че разпуска Конгреса и го заменя с "изключително извънредно правителство". По думите му този ход е насочен към "възстановяване на върховенството на закона и демокрацията". 

Това решение предизвика масова реакция. Ръководителят на конституционния съд обвини Кастильо, че е извършил държавен преврат.

Много от неговите министри, включително министърът на отбраната, подадоха оставки на място, а неговият вицепрезидент Дина Болуарте осъди разпускането на Конгреса в Twitter.

Полицията и въоръжените сили излязоха със съвместно изявление, в което се казва, че подкрепят конституцията.

Конгресът се противопостави на Кастильо и свика спешна среща, на която гласуваха с огромно мнозинство импийчмънта му. Президентът Педро Кастильо беше изправен пред гласуване за импийчмънт в Конгреса на 7 декември, преди да се появи в ефир.

Тъй като два предишни опита за импийчмънт не успяха да съберат необходимите гласове, повечето коментатори и анализатори прогнозираха, че той ще оцелее и при този опит да бъде свален от поста.

В крайна сметка две трети от членовете на Конгреса ще трябва да гласуват в подкрепа на импийчмънта, за да бъде той отстранен от поста.

И докато Конгресът на Перу е доминиран от партии, които се противопоставят на Кастильо, той се състои и от много малки партии, които често не са съгласни. Към това се добавя и факта, че обвинението за "морална неспособност“ срещу Кастильо бе неясно и изглеждаше вероятно президентът да успее да оцелее след опита за импийчмънт.

53-годишният Педро Кастильо имаше труден президентски мандат от самото начало. Левичарски бивш учител, той беше избран с малка преднина през юни 2021 г., побеждавайки своя съперник отдясно Кейко Фухимори.

С малко политически опит и без връзките и влиянието на съперника си, той се сблъска с враждебен Конгрес. Кабинетът му претърпя постоянни промени и през 17-те си месеца на власт той имаше пет министър-председателя.

Президентството му също беше засенчено от обвинения в корупция, които според него са част от "политическо преследване".

Големият въпрос е какво е накарало Кастильо да прочете изявлението си. Един от най-близките му съветници каза пред испанския всекидневник El País, че не знае нищо за плана на Кастильо да разпусне Конгреса. Някои смятат, че той може да е бил повлиян от Анибал Торес, който беше негов министър-председател от февруари до оставката му на 24 ноември.

Теорията е, че Кастильо, чийто рейтинг на одобрение сред перуанската общественост е нисък, но по-висок от този на още по-непопулярния Конгрес - е бил насърчен да предприеме драстичната стъпка да управлява с указ с надеждата, че перуанците ще предпочетат неговия извънредно правителство пред избрания, но разделен Конгрес.

Това обаче не се случи. Последва нов опит за импийчмънт, който се оказа успешен. Кастильо и семейството му напуснаха президентския дворец и се отправиха към мексиканското посолство, където планираха да поискат политическо убежище. На път за там обаче собствените му полицейски гардове спрели колата и по заповед на началниците отвели Кастильо в полицията. 

Там той е задържан от главния прокурор.

Мнозина осъдиха опита на Кастильо да разпусне Конгреса и определиха този ход като „автократичен“.

Те го сравняват с „autogolpe“ от 1992 г., испанската дума, означаваща „самопреврат“, която се използва за описание на действията на президента Алберто Фухимори, който успешно разпусна Конгреса и съдебната система с подкрепата на военните.

На фона на облекчението, че Кастильо не е успял, съществува обаче и безпокойство за това какво точно предстои. Недоволството спрямо Конгреса все още е всеобхавтно и протестиращи в Перу призоваха за нови избори. 

Перу остава дълбоко затънала в политическо блато страна. Настоящият президент Дина Болуарте заяви, че ще изкара мандата на Кастильо, който трябваше да приключи през юли 2026 г. Пет дни по-късно, на 12 декември тя предложи изборите да бъдат изтеглени до април 2024 г. На 14 декември тя предложи изборите да се проведат още по-рано, през декември 2023 г.

Гневът сред поддръжниците на Кастильо обаче вероятно ще ескалира допълнително с всеки демонстрант, който загине. Междувременно тези, които не могат да се движат свободно и чиято работа е засегната от протестите, също стават все по-нетърпеливи.

С растящото недоволство президентът Болуарте едва ли ще получи пространството и времето да обедини страната.