И „Жребчево“ пресъхна. Язовири изчезват, цели региони минават на воден режим

„Жребчево“ е петият по обем и четвърти по площ язовир в България. Изграден е през 1965 г. върху река Тунджа основно за нуждите на земеделието. Днес обаче от 400 милиона кубични метра обем са останали едва около 75 – около 18%.

Дългогодишни риболовци, които посещават язовира повече от 20 години, твърдят, че никога не са го виждали толкова празен.

Местни хора показват ориентири, които ясно отбелязват колко драстично е спаднало нивото. Разказват, че пптиците дори нямат къде да кацнат.

Управителят на „Напоителни системи“ – Сливен, инж. Пламен Иванов, потвърждава ниските нива, но обяснява, че това е „нормално за края на поливния сезон и заради сушата“, пише bTV.

Според жители на района обаче картината е по-различна. „От Копринка не тръгва никаква вода към Жребчево, защото се източва през каналите заради ВЕЦ-овете. Това е проблемът“, твърди Красимир Костадинов, който от години сигнализира институциите.

Той допълва, че ситуацията не е изолирана. „Погледнете другите язовири – Горни Дъбник е празен, Плевен и Ловеч са в криза, Тича и Цонево от години са на дъното. Да, сушата е фактор, но имаше и пълноводие тази година“.

По данни на „Напоителни системи“ през годините нивото на Жребчево е падало дори по-ниско – до мъртвия му обем от 30 милиона кубични метра. Въпреки това сегашната ситуация поражда силни опасения за земеделците и за водната сигурност в региона.

Водната криза в България: празни язовири и засушаване

България е изправена пред тежка водна криза, която засяга редица региони. Продължителната суша, съчетана с години лошо управление на водните ресурси, доведе до критично ниски нива на редица язовири.

Критични нива на ключови язовири

Язовир „Жребчево“ – едва 18-19% пълен. От 400 млн. куб. м обем са останали около 75 млн. куб. м. Основен проблем е липсата на приток и завишени количества манган във водата.

Язовир „Тича“ – един от най-важните за Североизточна България, от години е с минимален обем. Това поставя в риск водоснабдяването на Шумен, Търговище и Велики Преслав.

Язовир „Цонево“ – също на критично ниво, което създава проблеми за Варненска област.

Язовир „Горни Дъбник“ – почти празен, пряко застрашава снабдяването в Плевенско.

Язовир „Копринка“ – заради ниските нива дори „изплува“ стар мост, потопен при изграждането на съоръжението.

Язовир „Студена“ – основен за Перник, в момента е стабилен, но преди години доведе до най-голямата водна криза в града.

Градове и региони в криза

Брезник – вече два месеца е на воден режим. Водата съдържа манган, арсен и ешерихия коли. Забранена е за пиене, готвене и дори миене.
Севлиевски села – цели населени места са три седмици без вода. Хората разчитат на една водоноска за цялото село.

Плевен и Ловеч – кризата се задълбочава заради празните язовири.

Шумен и Търговище – зависими от язовир „Тича“, който е почти източен.

Причини и спорове

Официалната версия е, че сушата и климатичните промени са основен фактор. Местните жители обаче настояват, че сериозна роля играят и източванията на язовири заради работата на ВЕЦ-ове, както и липсата на навременни инвестиции в нови водоизточници и ремонт на старите.

Правителството обещава нови инвестиции и алтернативни водоизточници, но експертите предупреждават, че ако тенденцията на суша и безводие продължи, България е изправена пред най-сериозната водна криза от десетилетия насам.