Кабинетът иска арестувани да се без право на обаждане 48 часа

В проекта за промени в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) се допуска Прокуратурата да може да отказва на арестанта правото му да се обади на когото пожелае. Предлага се отказ за уведомяване дори при задържане на дете - до 24 ч. Така дори майката може да не научи цяло денонощие, но пък задължително ще трябва да се уведоми Държавната агенция за закрила на детето. Текстът е записан в правителствен законопроект за промяна на Наказателния кодекс (НК), пише в. "Сега".

ГЕРБ пробва да прокара промяната и през 2016 г., но след отрицателни становища и обществени критики се отказа. Тогава срещу проекта се изказа дори прокуратурата. Становището й гласеше, че така формулирана, разпоредбата не отчита важни детайли като изискването на директива "временното ограничаване на правото да се прилага в изключителни случаи". Липсваше и изискването компетентните органи задължително да разгледат възможността друг, посочен от задържания, да бъде уведомен за задържането. Сега ГЕРБ опитва наново да вкара същото правило. В момента прокуратурата може да задържа до 72 ч., но задължително трябва да бъдат уведомени семейството и работодателят на задържания, както и Министерството на външните работи, ако става въпрос за чужденец. Новата идея е арестантът вече да има пълната свобода да посочва кой незабавно да бъде уведомен за положението му. Според авторите на проекта така досега всъщност се ограничавало правото на обвиняемия да иска например уведомяване на партньор, с когото живее без брак. С подобни мотивите се предлагат и редица изключения, позволяващи на разследващите да не спазват правилата, с което всъщност се разширят значително и без това многото възможности за злоупотреби.

Новият текст, който се предлага гласи: "Когато е налице неотложна необходимост да се предотврати настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност на лице или за да се предотврати ситуация, при която наказателното производство може да бъде сериозно възпрепятствано, уведомяването по отношение на конкретно лице може да се отложи за срок до 48 часа". Решението за това ще се вписва в постановление, което ще може да се обжалва в съда.

Авторите на идеята твърдят, че ставало дума за отказ да се уведоми конкретен човек, за когото има съмнения, че е съучастник или че може да укрие доказателства. Например на обвиняемия може да не се даде право да се обади на съпругата си, защото тя може да укрие откраднато от него. Отказът да бъде уведомен един не означава, че арестуваният не може да посочи друг за връзка, твърдят те. Според тях мярката е насочена най-вече към членовете на организирани престъпни групи - при арест на един от бандата той да не може да предупреди някого от останалите и да се стигне до прикриване на доказателства или бягство. В същото време този текст развързва ръцете за репресия. Защото това означава, че задържан може да иска да се обади на майка си, на приятел, на жената или мъжа, с който живее, и да му бъде отказано. Какво става, ако той няма друг близък или ако не иска да казва на друг, питат експерти. Текстът категорично дава възможност на органите на досъдебното производство да откажат на задържаните контакт с всеки, посочен от тях. Не е конкретизирано и колко пъти може да има такъв отказ и за колко души. Освен това отказът може да се аргументира с разтегливи понятия като "неотложна необходимост", предотвратяване на "настъпването на тежки неблагоприятни последици за живота, свободата или физическата неприкосновеност" на кое да е лице. Още по-общ аргумент пък е предотвратяване на "ситуация, при която наказателното производство би могло да бъде сериозно възпрепятствано".