Кадри-ментета заплашват родния бизнес

Това е една от констатациите, направени от Българската стопанска камара в изготвените от нея предложения към правителството по основните приоритети на реформата в някои ключови области.

От камарата обръщат специално внимание на областта на образованието, изброявайки най-сериозни проблеми в нея. Сред тях е тенденцията на ежегодно увеличаване на ранното напускане и отпадане от училище и на броя на децата, които не посещават учебни заведения. Този факт нарежда страната ни на едно от последните места в ЕС по тези показатели, подчертават от БСК.

Като следващ проблем бизнесът откроява фактът, че десетилетия наред в масовите училища властва уравниловка и грижа само за изоставащите ученици, за сметка на грижата за развитието на даровити и талантливи деца.
Драматично се забавя приватизацията на част от масовите училища и въвеждането на съвременни интерактивни форми на обучение, допълват от стопанската камара.

От там са на мнение, че съществува нарастващ дисбаланс между търсенето на квалифицирана работна ръка, като професии и специалности, и предлаганите на изхода на образователната система човешки ресурси. По този начин се създават значителни несъответствия между образованието и изискванията на работното място спрямо средноевропейските показатели.

Друг проблем, който изтъкват от БСК, е че не се следи квалификационната и възрастовата структура на специалисти и квалифицирани кадри по отрасли. Съществува реална опасност съвсем скоро да бъдат „оголени" откъм специалисти цели отрасли, което да блокира работата им, предупреждават от структурата.

Липсата на достатъчно квалифицирани кадри води и до ниска степен на усвояване на инвестиции, свързани със съществуващи високи технологии и въвеждането на нови, както и на финансови средства по европейски програми
Феминизиране на учителската професия, застаряване на специалистите в системата на образованието, липса на мотивация в младите хора за реализиране в учителската е друг обезпокояващ фактор.

Стопанската камара дефинира редица предложения, насочени към подобряване на качеството на образованието и съответно – резултатите от него. Тя акцентира и върху възможността бизнесът финансово да подпомага родното образование. Но за да бъде „въвличен" в процеса на допълнително финансиране на образованието са необходими нормативно регламентирани данъчни и други финансови стимули, е мнението на БСК.