Как отбелязват Ивановден по света

Според народните вярвания Св. Йоан е покровител на кумството и побратимството. Ивановден е и празник на младото семейство. Много характерно е окъпването на младоженците. Днес ергените къпят момите, къпят се и младите мъже и именниците. Обредното къпане включва и разменянето на подаръци, както и гостувания и празнична трапеза. Трябва да се посетят кумовете. Кумците носят кравай, месо, вино. Прави се обща трапеза.

В България посрещат Ивановден като последният ден, през който ходят новогодишните маскирани дружини. В някои райони на страната коледарите отвеждат тържествено царя на чешмата и го окъпват. След това той устройва угощение, на което присъстват и маскирани като мечка, невеста и мъже облечени като баби. Накрая всички излизат на празнично хоро, с което приключва пълният цикъл на обичая Коледуване.

В с. Караисен празнуват Ивановден. Снимка: БГНЕС

Много важен аспект от традициите Ивановденските обичаи и ритуали е появата в ранно утро на маскирани и предрешени мъже с маски, които преминавайки от дом на дом, по-специално в Северна България, но като цяло в цялата страна, със своите игри, музика и ритуали донасят разнообразие. Има радост и сигнал, че е време студът и снегът да дадат място на първите пролетни лъчения и цялостното преминаване на българската земя към ново начало. Кукерските игри и ритуали са индивидуални за всеки район, но като цяло целта им е да прогонят злите сили и да да донесат здраве и берекет за предстоящата година.

На днешния ден се почита и се прославя с песнопения Кръстителят. Самата дума „събор" означава, че народът се събира в църквата, за да извърши богослужение в чест и за похвала на сега прославяния велик Предтеча и Кръстител Йоан. Макар, че такъв събор се е извършвал и се извършва във всички храмове, но с особена тържественост се извършва в храмовете, които са посветени на името на Кръстителя. Това е било преди в неговия храм до Йордан, на мястото, на което той кръстил Христа, и - в Севастия, където той е бил погребан, след като Ирод го е убил, и - в Антиохия, където най-напред е била донесена дясната му ръка от свети евангелист Лука.

В Цариград, където впоследствие тази ръка била пренесена от Антиохия и където с особена тържественост се празнувал съборът на Кръстителя, тъй като неговата ръка била донесена в самото навечерие на светото Богоявление, когато става освещаването на водата: сякаш тогава сам Кръстителят дошъл невидимо на освещението на водите и голяма радост и ликуване изпълнили царя и целия народ. Затова тогава на следващия ден, след Богоявление Господне, с голяма тържественост бил отпразнуван съборът на Кръстителя и продължил да се чества.

С духовна радост празнуваме събора на великия Предтеча и Кръстител Йоан, който го умолява за нас Владиката Христа, да ни събере Той в тържествуващата църква, във вечния неръкотворен храм на небето, където да чуваме гласа на празнуващите и да извършим празненство в чест на вечното явяване на Бога.

Еквивалентите на името Иван в различните държави са: Джон (Англия, САЩ и др.), Хуан (Испания), Йован (Сърбия); Яне (Гърция), Янек (Чехия), Жан (Франция), Ivanje (Хърватия), Джовани (Италия).

Вижте как определени страни празнуват Ивановден
 
Навечерието на Свети Йоан, който започва със залязващото слънце на 23-ти юни. Евангелието на Лука (Лука 1:26–37, 56–57) гласи, че Свети Йоан Кръстител е роден шест месеца преди Исус. Следователно празникът е определен на 24-ти юни, шест месеца преди Коледа според старото римско изчисление (ante diem VIII Kalendas Iulias).Този празник е един от малкото празници на светци, които отбелязват годишнината от рождението, а не от смъртта на почитания светец.
 

Празникът на Свети Йоан съвпада плътно с юнското слънцестоене, наричано още Еньовден в Северното полукълбо. Християнският празник е определен на 24-ти юни, но в повечето страни празненствата се провеждат най-вече предишната вечер, в навечерието на Свети Йоан. Този празник се празнува на много места.

Във Флоренция средновековните тържества на Еньовден са „повод за драматизации представяния на живота и смъртта на Кръстителя“ и „празничният ден е бил белязан от шествия, банкети и пиеси, кулминиращи в шоу с фойерверки, на което присъства целият град.“ Историкът Роналд Хътън заявява, че "запалването на празнични огньове в навечерието на Св. Йоан е записано за първи път като популярен обичай от Жан Белетус, който е теолог в Парижкия университет, в началото на дванадесети век". В Англия най-ранното споменаване на този обичай се среща през 13-ти век от Новата ера в меморандума за свобода на енорийската църква в Барнуел в долината Нене, в който се посочва, че младежите от енорията ще се събират на деня, за да пеят песни и да играят игри.
 
В поклонението към Свети Йоан, привечер хората палят три вида огньове. Единият е само от кости. Той се нарича „голям огън“. Другият е от дърва. Той е „събуден огън“, защото хората седят и се събуждат край него. Третият е смесен – от кости и дърва. Той е „огънят на Свети Йоан“. Вярва се, че тези огньове служат за отблъскване на злите духове.
 

Отбелязване на празника Свети Йоан на площад "Piazza della Signoria" през 17. век.

Денят на Свети Йоан също е популярен ден за кръщаванета на бебета. В Швеция младите посещават светите извори като „напомняне за това как Йоан Кръстител кръщава Христос в река Йордан.“ Освен това има обичай да се носят запалени факли на Еньовден като емблема на св. Йоан Кръстител, който се приема като „горяща и блестяща светлина“, за да подготви пътя на Христос.
 
Днес общите традиции в навечерието на Свети Йоан и Деня на Свети Йоан включват шествия, църковни служби, огньове на Свети Йоан, фойерверки и пиршества. Огънят е най-типичният елемент, свързан с празника Еньовден, който се отбелязва на 24-ти юни. В много страни, като Хърватия, вечерта на 23-ти юни се палят огньове, които хората  прескачат.
 
В Хърватия празникът се нарича „Ivanje“ (Иван е хърватско за Йоан). Празнува се на 23-ти юни, предимно в селските райони. Фестивали в чест на Иване се провеждат в цялата страна. Според традицията огньове (Ivanjski krijesovi) се палят по бреговете на езера, край реки или по плажовете, за да се прескачат пламъците от младите.

На Иванов ден датчаните често се срещат със семейството и приятелите си, за да вечерят заедно. Ако времето е добро, те отиват към мястото за палене на огън. Освен огън се пали и чучело на вещица на около 22 часа. Според народните вярвания Ивановден е натоварен със специална сила, където действали и злите сили. Хората вярват, че вещиците прелитат на метлите си на път за Брокен. За да прогонят злите сили, огньовете обикновено се палят на високо.
 
В някои селски части на Ирландия, особено в северозападната част, Нощта на огньовете се провежда в навечерието на Св. Йоан, когато те се палят по върховете на хълмовете. В много малки и големи градове се провеждат „Летни карнавали“ с панаири, концерти и фойерверки по едно и също време. В окръг Корк в Югозападна Ирландия и окръг Лаут в Североизточна Ирландия нощта се нарича нощ на огньове и е сред най-натоварените нощи в годината за противопожарните служби.

В Бразилия Ивановден се отбелязва като „Festa Junina“. Това са празненства, които се провеждат през месец юни. Те са адаптирани от европейския Еньовден, които се провеждат в южната част на зимата. Тези празненства се отбелязват главно в навечерието на католическите тържества на: Свети Антоний, Свети Йоан Кръстител и Свети Петър. Денят включва празнуване на селския живот с типично облекло, храна и танци.

„Festa Junina“ в Бразилия.

В Канада Ивановден се отбелязва като „Saint-Jean-Baptiste Day“. Той е пренесен от френските колонисти. През нощта се запалват големи огньове. Според връзките на йезуитите първите чествания на Деня на Св. Йоан се състоят около 1638г. на брега на река Свети Лорънс вечерта на 23-ти юни 1636 г. с огън и пет топовни изстрела. През 1908 г. папа Пий X определя Йоан Кръстител за покровител на френско-канадците.
 


В Англия фестивалът „Golowan in Penzance“, Корнуол е създаден през 1991г., за да съживи честването на празника на Свети Йоан. Днес той се отбелязва с факелно шествие, но през 19. век и по-рано градът е бил сцена на огньове, горящи катранени бъчви и домашно направени фойерверки по главните улици.
 


В Естония празнуват „Деня на на Свети Йоан“ или "Jaaniõhtu" отново в навечерието на лятното слънцестоене (23-ти юни) с огньове. На островите Сааремаа и Хийумаа стари рибарски лодки могат да бъдат изгорени в големите запалени клади. На „Jaaniõhtu“ естонците от цялата страна ще се съберат със семействата си или на по-големи събития, за да отпразнуват този важен ден с песни и танци, както естонците са правили от векове. Празненствата, които придружават „Jaaniõhtu“, обикновено продължават през нощта. Те са най-големите и най-важните за годината, а традициите са почти идентични с Финландия и подобни на съседите Латвия и Швеция.
 


Във Франция почитат „"Fête de la Saint-Jean" (feast of St. John)“, който
традиционно се празнуван с огньове (le feu de la Saint-Jean), които напомнят за езическите ритуали на Еньовден, на 24-ти юни. В наши дни рядко се празнува. В някои градове се изгражда висок огън, който да бъде запален на деня на Свети Йоан. В региона Вогези и в южната част на Мерт и Мозел този огромен огън се нарича "шаванде".

Франция
 
В Гърция навечерието на Ивановден се свързава с прескачане на клада, с ритуал за гадаене за любов. Свети Йоан е известен също с прозвищата: Риганас (носещият риган) и Лампадиарис (носителят на огъня). Практиката на огньове е била широко разпространена чак през 70-те години на миналия век, но днес оцелява като възродена народна традиция.
 


В Унгария на 21-ви юни се отбелязва „Нощта на Свети Иван“ (Szentiván-éj) (Iván не произлиза от славянската форма на Йоан, преведена като Jovános, Ivános, Iván на унгарски). До 19. век целият месец юни се е наричал „Иванов месец“. Паленето на огньове е фолклорна традиция. Момичетата го прескачат, а момчетата наблюдават зрелището. Най-значим сред обичаите на лятото е запалването на огъня на Еньовден (szentiváni tűzgyújtás) в деня на Свети Йоан (24-ти юни), когато слънцето следва най-високия ход, когато нощите са най-къси, а дните най-дълги. През Средновековието това е било предимно църковен празник, но от 16. век източниците го определят като народен обичай. Най-важният епизод от обичая е паленето на огъня.

Унгария.
 
В Испания Традиционното лятно парти е празникът в чест на Свети Йоан („San Juan, каталонски: „Sant Joan“, на галисийски: „San Xoán“). Отбелязва се на 23-ти юни. Тази традиция на едните летни дни е особено силна в крайбрежните райони на Испания, като в Галисия, където фестивалите „San Xoán“ се провеждат из целия регион. Запалват се огньове и обикновено се провежда набор от фойерверки. На средиземноморското крайбрежие, особено в Каталуния и Валенсия, огньовете също са традиционни и по този повод се сервират специални храни. Има и голям фестивал в Ciutadella, Менорка, заедно с много различни градове в цяла Испания, които имат свои собствени уникални традиции, свързани с фестивала.
 

В Испания.

В Аликанте Огньовете на Свети Йоан са най-важният фестивал и се провеждат от 20 до 24 юни. Огньове се използват и в Страната на баските за празнуване на Сан Хуан Егуна (празника на Св. Йоан Кръстител), който отбелязва баското лятно слънцестоене. В някои градове празникът се допълва с още празненства и танци. В Кастилия и Леон се подчертава Фестивалът на ходенето по огън в Сан Педро Манрике (Сория), където боси мъже пресичат живите въглени на подготвен огън
 
В Италия Денят на Свети Йоан Кръстител се празнува във Флоренция от средновековието и със сигурност през Ренесанса, като фестивалите понякога продължават три дни от 21-ти до 24-ти юни. Такива тържества се провеждат днес в Чезена от 21-ти до 24-ти юни също със специален уличен пазар. Св. Йоан Кръстител е покровителят на Генуа, Флоренция и Торино, където се провежда фойерверки по време на празника на реката. В Торино честването на свети Йоан е добре установено от Средновековието, когато градът спира работа за два дни и хората от околните райони се събират, за да танцуват около огъня на централния площад. В Генуа и крайбрежната Лигурия е традиционно да се палят огньове по плажовете в навечерието на Св. Йоан в памет на огньовете, запалени, за да отпразнуват пристигането на мощите на Свети Йоан в Генуа през 1098г. От 1391г. на 24 юни голяма процесия през Генуа носи мощи до пристанището, където архиепископът благославя града, морето и тези, които работят там.
 
В САЩ в исторически план Ивановден е бил почитан в Луизиана. Говори се, че известната жрица на вуду Мари Лаво е провеждала церемонии на „Bayou St. John“, в Ню Орлиънс, в чест на навечерието на Свети Йоан. Много жители на Ню Орлиънс все още пазят традицията жива.

Общото за всички, които празнуват Иванов ден през лятото, 23-24-ти юни е, че по традиция на Ивановден жените събират няколко вида билки. Те варират в различните области, но най-вече включват копър, рута, розмарин, лимонена върбинка, слез, лабурнум, напръстник и бъз. На Ивановден има обичай да се бере многогодишната билка "жълт кантарион". От средновековието билката се окача на врати, прозорци и икони, за да пази от вещици и зли духове. Използва се като лекарство от рицарите тамплиери. В някои райони те се потапят в съд с вода и се оставят навън, изложени на нощната роса до следващата сутрин, когато хората използват получената цветна вода, за да измият лицата си.
 

Композиторът на Модест Мусоргски

Композицията на Модест Мусоргски „Нощ на голия връх“ първоначално е озаглавена „Йоанова нощ на голия връх“. Първата версия се появява през 1867г. Тя е преработена около 1872г. и отново през 1880г. В тази последна версия той добавя красив тих край, в който църковна камбана възвестява зората, а зората гони злия дух. „Night on Bald Mountain“ остава любима на публиката откакто се появи в знаковия филм на Уолт Дисни, „Fantasia“.
 

Честит имен ден на всички, които носят името: Иван, Иво, Йоан, Ивайло, Иванка, Ивана, Ива, Йоана, Йоанна, Ивалина, Йована, Иванина, Ивон, Калоян, Калояна, Ивиана, Ивияна, Ванина, Ваньо, Ванеса, Ваненса, Венеса, Ваня, Йово, Йовко, Йовчо, Йовка, Йовелина, Йолина, Йото, Йотко, Йонко, Йонка, Жана, Жанет, Ивайла, Ивена, Ивет, Ивета, Ивелина, Ивелин, Ина, Инна, Инка, Ивона, Яни, Янислав, Янислава, Янимира, Яне, Яна, Янка, Янко, Янета, Яниса, Янита, Янин, Янина, Яница, Янимир, Яник, Янек, Янико, Яника, Янаки, Яно, Яньо, Янчо, Яна, Янак.

Специален поздрав за всички именници, които празнуват с песента „Иване“ на голямата Богдана Карадочева, по стихове на Маргарита Петкова. Музиката е на композитора Стефан Димитров.

Снимки: Уикипедия

Ирина Тодорова