Реклама / Ads
Frognews
1| 3717 |06.02.2020

Как да разпознаем депресията, когато погледне в детските очи

.
Източник: Pixabay
Депресията е бич на нашето съвремие. Темата се неглижира, а цялата тази несериозност и замитане на проблемите под килима води и до фатални последици. Пореден пример за това е смъртта на 15-годишния Виктор, който загина, след падане от третия етаж на гимназия в Русе.

Появиха се твърдения, че става дума за самоубийство. Не е наша работа да ровим в гроба на едно дете. Не е наша работа да бъркаме в раната на едно българско семейство. Но е наша работа да говорим за реални проблеми.

 

Възрастовият праг на хората, страдащи от депресия, продължава да пада. Днес все повече деца и юноши попадат в статистиките. България стабилно се изкачва в класацията на държавите по брой самоубийства на деца под 18 години.

 

Според данни на СЗО от февруари 2017 г. животът на над 300 милиона души в цял свят е засегнат от различни форми на депресия. Въпреки наличието на утвърдени методи за лечение и превенция на депресивно разстройство, едва около 10% от хората търсят помощ.

 

В същото време самоубийствата са втората най-честа причина за смъртност в групата 15 - 29 години. В доклад от 2012 г. СЗО нарича депресията "световна криза" и съобщава, че до 2030 г. тя ще се превърне в най-разпространеното оплакване.


.
Снимка: д-р Маргарита Бакрачева

 

“Статистиките никога не са точни. държавите отчитат и е важно дали има увеличение, или не. Това, което е важно, за да не се всява излишна паника, е какъв е процентът на случаите спрямо общата популация. Процентът на децата наистина е малък, но всеки един живот е много ценен и е по-важно какви са причините и как депресията рефлектира не само върху самите деца, но и хората около тях. Депресията има две проявления и едното от тях е агресията”, коментира пред FrogNews психологът Маргарита Бакрачева.

 

Изглежда обаче, че прогнозата е доста точна, а обществото се е плъзнало по плоскост, която води надолу и за съжаление положението е подобно в глобален мащаб, не само в национален. Стои въпросът обаче защо младите са депресирани и защо се стига до самоубийства.

 

“Не става въпрос за една държава, това се наблюдава навсякъде. Новата теория е, че до 29 години е така наречената настъпваща зрялост. Това е нещо, което родителите не могат да разберат. На 29 години правиш онова, което някога се е очаквало от тях на 18. Това се случва поради две причини.

 

“Едната от тях е, че в момента пред младите хора има много възможности - могат да учат и да работят навсякъде. Това е един период, който ги поставя в стрес. От друга страна пък трябва да покрият и много повече критерии”, смята Бакрачева.

 

За тази тема активно се говори повече на Запад. У нас нещата не стоят точно така. Да говориш за депресията се приема за срамно, а на младите не им е позволено да са тъжни, защото в обществото ни битува схващането, че животът “не ги е очукал достатъчно”, че да имат истински проблеми.

Родителите могат да имат много важна роля, категоричен е психологът.


.

Снимка: Кадър от видео на УНИЦЕФ  срещу детската агресия

 

“Не искам да обвиняваме родителите. Те имат много голяма отговорност, но правят грешките си от най-добри чувства и не допускат, че децата им са под стрес. Има наръчници и е добре да бъдат информирани. Най-важното е да знаят, че това не е тяхна грешка. Децата изживяват много неща и вървят по свой собствен път.

 

Грешката, която може да направи един родител, е да не бъде на място и да не се адаптира към промените на детето. И тук не става въпрос за изцяло приятелски отношения или другата крайност, а детето да знае, че родителят винаги е там и ще го подкрепи и в грешките. Важно е да се следи и за физическите индикатори. Отдават се на възрастта много неща като това детето да си стои непрестанно в стаята и родителят може да пропусне много неща”, обясни още Бакрачева.

 

“Хубавият момент е, че при над 90% от всички тези случаи на самоубийство има индикации преди това. Хубаво е ние да ги разпознаем”, смята още психологът.

“Гледаме и следим за промяна в поведението. Става дума за устойчива промяна, която продължава поне три седмици. Обикновено това са проблеми със съня, храненето, занемаряване на външния вид. Най-важното е загубата на смисъл в живота - нещата, които са ме радвали преди, вече не ме радват. Индикатор за сюицидно поведение е липсата на дългосрочни и краткосрочни планове”, обясни д-р Бакрачева.

 

“Важно е като общество да не се приемаме толкова насериозно и да признаем пред себе си, че правим грешки. Важно е какво ще направим въпреки тях. Много е просто, но противоречи на народопсихологията ни. Нещата наистина могат да станат много по-различни”, смята психологът.

 

Отговорността безспорно е споделена - между родители, учители, приятелски кръг. Носим я всички като общество. Защото индикатори за депресията има, макар че често избираме да затворим очите си пред тях от страх, че депресията ще погледне през нас и ще се настани в собствената ни душа. Защото тя се прокрадва неканено и тихо, а когато се усетим, тя вече е там и се е настанила съвсем удобно. Можем да помогнем, да я видим и изпъдим. Стига да поискаме. Стига да сме достатъчно смели.

 

Джесика Вълчева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay Donate now
Реклама / Ads

ОЩЕ ПО ТЕМАТА

. Симеон Славчев: Когато се проведат честни избори, преходът ще завърши 5| 3477 |05.02.2020 . Георги Харизанов не бил оптимист, когато се говори за държавни структури 8| 3318 |24.01.2020 . Социолог: Когато правителството изглежда спокойно, обикновено нещо се случва под повърхността 3| 3084 |03.01.2020 . ”Спаси София”: Гласовете на съветниците от ГЕРБ се броят дори когато отсъстват от залата 3| 3815 |10.12.2019

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads
Реклама / Ads

НАЙ-ЧЕТЕНИ

    Реклама / Ads

    БЛОГОВЕ