Както във Втората световна война, пораженчеството - този път спрямо Украйна, ще е от грешната страна на историята

Повече от две години след пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна настроението сред поддръжниците на Украйна спада.

Причините за това са няколко, включително неуспешната контраофанзива на Украйна през миналата година, смяната на популярния Валерий Залужний като главнокомандващ на въоръжените сили на Украйна, напрежението сред украинското ръководство, трудностите при мобилизацията, забавянето на доставките на оръжия и боеприпаси от западните съюзници на Украйна и спреният от Вашингтон пакет от помощи в размер на 60 млрд. долара.

Всичко това създава настроение на токсичен пораженчески дух.

Онези, които се противопоставят на помощта за Украйна, смятат, че численото превъзходство на руската армия прави поражението на Украйна неизбежно, дори и със западна помощ. Те твърдят, че Украйна трябва да договори мирно споразумение с Русия възможно най-бързо, т.е. да се предаде и да приеме поражението.

Това се е случвало и преди. Когато нацистка Германия нахлува във Франция, маршал Петен, известен с успешната си защита в битката при Вердюн през Първата световна война, смята, че малоценността на френската армия прави всяка съпротива безсмислена. Така той сътрудничи на нацисткия режим, за да "намали загубите" пред лицето на неизбежното поражение. Същият аргумент сега може да се използва, за да се обоснове защо Украйна трябва да се предаде, преди да е станало твърде късно.

Решението на Петен е катастрофално погрешно. Блицът, Дюнкерк, загубената норвежка кампания, предстоящата инвазия и други фактори натежават над Обединеното кралство. Джо Кенеди, тогавашният посланик на САЩ в Обединеното кралство, публично изказва предположението: "Демокрацията в Англия е свършена", засилвайки хора на американците изолационисти и "нека преговаряме с Хитлер".

И все пак министър-председателят на Обединеното кралство Уинстън Чърчил обещава: "Ще се бием по плажовете, ще се бием на десантните площадки, ще се бием в полетата и по улиците, ще се бием по хълмовете; никога няма да се предадем. Никога няма да се предадем". Тази решителност помага за спечелването на Втората световна война.

Както и по време на Втората световна война, пораженчеството по отношение на Украйна ще се окаже от грешната страна на историята.

Подобно на Чърчил, украинското ръководство се закле да се бори с Русия докрай и украинците в огромното си мнозинство споделят тази решимост. Освен това украинците се интересуват много повече от войната, отколкото руснаците. Те знаят, че войната е въпрос на оцеляване. Тази мотивация, много повече от западната военна помощ, стои зад досегашния успех на Украйна в сдържането на руското нашествие.

В историята има много случаи, когато по-силен във военно отношение нашественик е победен от по-малка държава. Градът-държава Атина е известен с това, че побеждава нахлулата персийска армия в битката при Маратон през 490 г. пр. Хр. В по-близко време САЩ губят войната във Виетнам, а по-късно виетнамците отблъскват китайското нашествие през 1979 г. Съветската армия е разгромена в Афганистан. Руската армия ще срещне подобна съдба - ако не и по-лоша - в Украйна. Няма по-силен двигател от това да се бориш за свободата си срещу враг, който се опитва да те пороби.

Без по-нататъшна военна и финансова подкрепа от САЩ и Европа на Украйна ще ѝ бъде много трудно да прогони руските военни от териториите, които са окупирали от 2014 г. насам. Това обаче не означава, че тогава Русия ще може да завладее Украйна - далеч не е така. Ако западната помощ за Украйна остане недостатъчна или дори значително намалена, Киев ще коригира стратегията си.

Украинската армия успя да покаже не само своята издръжливост, но и изключителната си способност да въвежда иновации и да се адаптира бързо към условията на войната. Войната със сигурност би продължила по-дълго и би взела повече невинни жертви, но украинската армия все пак би била в състояние да разгроми руските сили чрез "смъртта с хиляди разрези".

Не може обаче да се надценява значението на готовността за борба.

Крахът на Южен Виетнам през 1975 г. и на съветските власти в Афганистан през 1989 г. показват, че без силна воля не може да се победи. Волята обаче не е достатъчна. Тя трябва да бъде подкрепена от вътрешно единство (домашна работа за украинското ръководство и общество) и от ресурси от съюзниците на Украйна (домашна работа за Вашингтон, Лондон, Брюксел и други западни сили).

Можем да бъдем уверен, че смъртната опасност, произтичаща от пълномащабното нахлуване на Русия, ще държи украинците заедно. Може би е шокиращо, че въпреки смазващото си икономическо и военно превъзходство Западът се оказа слабото звено в тази война. Това е жалко. Западът трябва да удвои военната и икономическата си помощ за Украйна.

Най-малкото, което западните поддръжници могат да направят за украинците, е да помогнат в борбата с необоснованото пораженство в собствените им редици. В края на краищата увереността в победата на Украйна е предпоставка за убеждаване на избирателите да помогнат на Украйна да победи решително руските империалисти възможно най-скоро.

В заключение ще кажа, че основите на тази война са ясни. Украйна има повече воля за победа от Русия, а Западът разполага с огромни ресурси и разнообразни инструменти за подкрепа на тази воля. А на пораженците можем само да цитираме Чърчил: "Има само един отговор на поражението и това е победата".

Юрий Городниченко, Жерар Роланд, The Kyiv Independent. Преводът и заглавието са на редакцията на ФрогНюз.