Какво се обсъжда на срещата на върха на НАТО, публично и зад кулисите

Срещата на върха е наричана най-скъпата в историята: около един милион евро на минута се харчат за мерки за сигурност. В кулоарите ѝ се провеждат редица мини-срещи на върха – една от тях ще бъде проведена от украинския президент Володимир Зеленски с лидерите на пет държави – Великобритания, Франция, Германия, Италия и Полша. Срещата ще се състои след края на основната програма.

Очаква се Зеленски да се срещне и с Тръмп. Зеленски заяви, че възнамерява да предложи сделка: Украйна да закупи пакет оръжия от Съединените щати. По-рано имаше планове за срещата им на върха на Г-7 в Канада, но Тръмп си тръгна преждевременно поради ескалацията на конфликта между Иран и Израел.

Страните от НАТО вече обещаха да увеличат разходите си за отбрана до пет процента от БВП (въпреки че например Испания иска изключение, а редица други държави все още не са намерили бюджет, за да поемат подобни задължения). Дипломати нарекоха това първата голяма международна победа на Доналд Тръмп.

Марк Рюте публично поздрави Тръмп, заявявайки, че е постигнал нещо, което никой американски президент не е успявал да направи от десетилетия. Генералният секретар на НАТО предложи и формула, която би позволила целта да бъде преразгледана още през 2029 г., след следващите президентски избори в САЩ. Беше предложено разходите да бъдат разделени на две категории: три процента и половина биха били „твърди“ разходи директно за оръжия, а други един и половина процента биха били „меки“ пера, включително помощ за Украйна и инфраструктурни проекти.

Основната тема на дискусиите зад кулисите наистина е увеличаване на разходите за отбрана, каза пред журналисти Роберт Пшел, експерт в Полския център за източни изследвания и бивш директор на информационното бюро на НАТО в Москва. Според него това е, което прави форума необичаен: основните резултати вече са формулирани.

„НАТО ще бъде в добра форма за години напред.“, заяви бившият директор на Информационното бюро на Алианса в Москва Роберт Пшел на срещата на върха в Хага

„Ако сравним къде бяхме като НАТО преди три години, в началото на мащабната война на Русия срещу Украйна, и къде сме сега, това е огромна крачка напред. Ако основната цел бъде постигната през следващите няколко години - пет процента, от които три и половина процента ще бъдат класически разходи за отбрана, а един и половина процента ще бъдат инфраструктура, индустриална подкрепа и т.н. - НАТО ще бъде в добра форма за години напред“, отбеляза експертът.

Украинските партньори на блока биха искали повече - например отделна среща на Съвета НАТО-Украйна, добави Пшел, но според него има пречки за това: „Но трябва да разберем: ако проведем такава среща, трябва да се споразумеем за текста на окончателното изявление. А това може да доведе до по-слаби формулировки от тези, които бяха например преди година във Вашингтон. Затова беше взето решение за подкрепа на Украйна в по-гъвкава форма. Украинската делегация - включително президентът Зеленски, министърът на външните работи и министърът на отбраната - има огромен брой срещи, някои от които все още не са обявени. Те използват тази среща на върха много ефективно.“

Очаква се декларацията от срещата на върха да включва теза за финансиране на отбраната на Украйна за сметка на разходите за отбрана на държавите-членки на Алианса. „Ние изграждаме мост между Украйна и НАТО, както беше посочено във Вашингтонското решение“, обяви Марк Рюте.

„Възприемането на руската заплаха в европейските страни е различно.“, каза бившият ръководител на латвийското Министерство на отбраната за разходите за отбрана и дневния ред на срещата на върха на НАТО

Украинският президент Володимир Зеленски призова страните от НАТО да отделят поне 0,25 процента от бюджетите си за отбрана, за да помогнат на Украйна – според него някои страни вече изпращат такъв дял.

Рюте отговори с уверение: „Увеличаването на разходите за отбрана до пет процента със сигурност ще е от полза и за Украйна. Тази точка е включена в заключителната декларация на срещата на върха. Утре имаме среща с лидерите на НАТО и мога да кажа с увереност, че подкрепата за Украйна ще продължи. Надяваме се, че войната ще приключи скоро, но ако тя се проточи, тогава наше задължение е да осигурим Украйна не само на бойното поле, но и след това - в случай на дългосрочен мир или примирие. Трябва да направим всичко, за да гарантираме, че Владимир Владимирович Путин никога повече, при никакви обстоятелства, няма да се опита да завземе дори милиметър украинска територия.“

Освен това Зеленски призова страните от НАТО да инвестират в украинското производство на отбранителна техника. „Потенциалът на нашето оборудване надхвърля 44 милиарда долара. Това са почти хиляда единици оръжия - от артилерия до дронове и усъвършенствани ракети. Около 40 процента от този потенциал обаче остава нефинансиран. Това е проблем“, заяви украинският президент при откриването на форума за отбрана.