Какво трябва да знаем за Южна Корея и краткотрайното, но хаотично обявяване на военно положение?

Изненадващото обявяване на военно положение късно във вторник предизвика противопоставяне с парламента, който отхвърли опита му да забрани политическата дейност и да цензурира медиите, тъй като въоръжени войници нахлуха в сградата на Народното събрание в Сеул, пише Ройтерс.

Основната опозиционна Демократическа партия (ДП) призова Юн, който е на поста от 2022 г., да подаде оставка или да бъде изправен пред импийчмънт.

По-късно шест южнокорейски опозиционни партии внесоха в парламента законопроект за импийчмънт на Юн, като гласуването е насрочено за петък или събота.

„Пред цялата нация ясно се разкри, че президентът Юн вече не може да управлява нормално страната. Той трябва да се оттегли от поста си“, заяви в изявление старшият член на парламента от ДП Пак Чан-дей.

Дълбоки разногласия имаше и в управляващата Партия на народната власт на Юн, тъй като нейният лидер призова министърът на отбраната Ким Йон-хюн да бъде уволнен, а целият кабинет да подаде оставка.

В телевизионна реч късно във вторник Юн заяви пред нацията, че военното положение е необходимо, за да се защити страната от просевернокорейските антидържавни сили и да се защити свободният конституционен ред, въпреки че не посочи конкретни заплахи.

Последваха хаотични сцени, при които войниците се опитаха да завземат сградата на парламента, парламентарните служители използваха пожарогасители, за да ги отблъснат, а протестиращите се сбиха с полицията отвън.

Военните заявиха, че дейността на парламента и политическите партии ще бъде забранена, а медиите и издателите ще бъдат под контрола на командването на военното положение.

Законодателите обаче не се подчиниха на кордона от охранители и в рамките на няколко часа след обявяването на военното положение южнокорейският парламент, в който присъстваха 190 от 300-те му членове, единодушно прие предложение за отмяна на военното положение, в което участваха 18 членове на партията на Юн.

След това президентът отмени обявяването на военното положение само около шест часа след обявяването му.

Протестиращите пред Народното събрание викаха и ръкопляскаха. Те скандираха: „Спечелихме!“, а един от демонстрантите удряше по барабан.

„Има мнения, че е било прекалено да се премине към извънредно военно положение и че не сме спазили процедурите за извънредно военно положение, но това беше направено стриктно в рамките на конституцията“, заяви по телефона пред Ройтерс служител на южнокорейския президент.

Ако Юн подаде оставка или бъде отстранен от длъжност, министър-председателят Хан Дък Су ще изпълнява функциите на лидер до провеждането на нови избори в рамките на 60 дни.

„Южна Корея като държава избегна куршум, но президентът Юн може би се простреля в крака“, заяви Дани Ръсел, вицепрезидент на мозъчния тръст Asia Society Policy Institute в САЩ, за първото обявяване на военно положение в Южна Корея от 1980 г. насам.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен заяви, че приветства решението на Юн да отмени обявяването на военно положение.

„Продължаваме да очакваме политическите разногласия да бъдат разрешавани по мирен начин и в съответствие с върховенството на закона“, заяви Блинкен в изявление.

Генералният секретар на НАТО Марк Рюте заяви, че алиансът следи настоящата ситуация в Южна Корея, но добави, че отношенията му със Сеул „са железни“.

Юн, прокурор от кариерата, извоюва победа в президентските избори на Южна Корея през 2022 г., яхнал вълната от недоволство заради икономическата политика, скандалите и войните между половете.

Но той е непопулярен, като в продължение на месеци рейтингът му се колебаеше около 20%.

Неговата партия „Народна власт“ претърпя съкрушително поражение на парламентарните избори през април тази година, като не успя да извоюва контрол над опозиционните партии, които спечелиха близо две трети от местата.

От създаването на Южна Корея като република през 1948 г. досега са обявявани повече от дузина случаи на военно положение.

През 1980 г. група военни офицери принуждават тогавашния президент Чой Кюха да обяви военно положение, за да потуши призивите за възстановяване на демократичното управление.

Военното положение е изключително чувствително в Южна Корея

Южна Корея стана демократична държава едва в края на 80-те години на миналия век и военната намеса в гражданските дела все още е деликатна тема.

По време на диктатурите, възникнали при възстановяването на страната след Корейската война от 1950-53 г., лидерите понякога обявяват военно положение, което им позволява да разполагат бойни войници, танкове и бронирани машини по улиците или на обществени места, за да предотвратят антиправителствени демонстрации.

Подобни сцени са немислими за мнозина днес.

Диктаторът Пак Чунг-хи, който управлява Южна Корея в продължение на почти 20 години, преди да бъде убит от шефа на шпионите си през 1979 г., повежда няколко хиляди войници към Сеул в ранните часове на 16 май 1961 г. в първия преврат в страната. На няколко пъти той обявява военно положение, за да спре протестите и да вкара в затвора критиците.

По-малко от два месеца след смъртта на Пак генерал-майор Чун Духуан вкарва танкове и войски в Сеул през декември 1979 г. по време на втория преврат в страната. През следващата година той организира брутално военно потушаване на продемократично въстание в южния град Кванджу, при което загиват най-малко 200 души.

През лятото на 1987 г. масови улични протести принуждават правителството на Чун да приеме преки президентски избори. Неговият приятел от армията Ро Тае-у, който се е присъединил към преврата на Чун през 1979 г., печели изборите, проведени по-късно през 1987 г., до голяма степен благодарение на разделените гласове на кандидатите на либералната опозиция.

ФрогНюз