Реклама / Ads
2| 1434 |19.04.2025 НОВИНИ

„Не се карам, така си говоря“ – Пет години без Милен Цветков, гласът, който още липсва

.
Източник: Личен архив
На 19 април 2020 г., навръх Великден, България загуби един от най-ярките и независими гласове в журналистиката – Милен Цветков. Докато изчакваше на червен светофар на кръстовището на бул. „Черни връх“ и ул. „Сребърна“ в София, автомобилът му беше връхлетян от джип, управляван от 22-годишния тогава Кристиан Николов.
 

Разследването установи, че Николов е шофирал с превишена скорост и под въздействие на наркотични вещества. През юли 2023 г. Върховният касационен съд потвърди присъдата му – девет години лишаване от свобода, като прие, че престъплението е извършено с евентуален умисъл.

 

Милен Цветков беше символ на безкомпромисната журналистика – човек, който задаваше неудобни въпроси и търсеше отговорност от когото трябваше. Неговата смърт предизвика вълна от обществено възмущение и постави остри въпроси за безопасността на пътя и ефективността на правосъдието.

 

Но най-силното му наследство остана в думите. В онзи неподражаем стил, който не поучава, а провокира към мислене:

 

„Аз не искам да напрягам никого, не искам да напътствам никого. Не мисля, че аз трябва да събуждам някого. Когато му дойде времето, той ще се събуди – човекът, политикът, обществото…“


Той не само задаваше въпроси – той разобличаваше празнотата в политическото говорене:

 

„Политиците са схоластици. Тоест хора, които говорят кухи фрази. Политиците трябва да се научат да говорят по начина, по който говорят хората на улиците, в домовете и в кухните си.“


Милен вярваше, че няма „неудобни“ теми, стига да има смисъл и откровеност:

 

„Няма неудобни въпроси. Всичко, извън личната сфера, е в рамките на удобния въпрос. С уговорка, разбира се, може да се пита всичко.“


Често обвиняван в острота, той сам казваше:

 

„Никога не съм се карал. Когато човек е по-експресивен, това не означава, че се кара. Аз не се сърдя, така си говоря… В зависимост от това кой е насреща, такъв образ излиза в огледалото.“


А за истината – онази, която търсеше до последния си ден, Милен имаше определение, което и до днес остава актуално:

 

„Най-доброто определение, което съм чувал за истината е – споделена субективност. Споделената от много хора субективност се превръща в нещо, което след това наричаме истина.“

Пет години по-късно неговият глас все още отеква – и в съвестта на журналистиката, и в онази част от обществото, която не е заспала.

 

Светла му памет.

 

Констанца Илиева

Реклама / Ads
Уважаеми читатели, разчитаме на Вашата подкрепа и съпричастност да продължим да правим журналистически разследвания.

Моля, подкрепете ни.
Donate now Visa Mastercard Visa-electron Maestro PayPal Epay
Реклама / Ads
ОЩЕ ПО ТЕМАТА
. 4| 1533 |19.04.2025 План Б за Близкия изток: Израел готов да удари Иран – с или без Вашингтон . 1| 1516 |19.04.2025 Ваксините влизат в електронното досие . 7| 1953 |19.04.2025 Граничари връчили близо 2400 просрочени глоби на шофьори само за половин месец . 23| 2854 |19.04.2025 Голяма отстъпка в преговорите с Киев. САЩ готови да признаят Крим за руска територия

КОМЕНТАРИ

Реклама / Ads