Кавалер на орден ”За храброст” чества 97-а годишнина

Роден е през 1922 г. в Плевен. Баща му Георги Марков е адвокат и социалдемократ, а майка му Недялка Караджова - гимназиална учителка по български език. Георги Марков е убит от комунистическите главорези без съд и присъда на 60-годишна възраст веднага след 9 септември 1944 г. Гробът му още не е намерен.

Дянко Марков членува в Съюза на българските национални легиони още в гимназията. По-късно завършва Военното на Негово Величество училище. Произведен е в чин подпоручик на 3 март 1944. Участва в заключителната фаза на Втората световна война като летец-бомбардировач от 5-и въздушен полк и се бие срещу Германия. Признат е за най-добрия специалист по авиационна навигация.

През август 1948 г. е осъден на смърт в процеса срещу т. нар. Втори легионерски център, по който присъди получават над 70 души. След няколко месеца смъртната присъда е отменена. През 1948-1952 г. е политически затворник, като преминава и през най-големия политическия лагер на остров Персин. След освобождаването работи като строителен работник, миньор, стругар и оркестрант.

В книгата си "Свидетелствам под клетва" разкрива детайли от операцията срещу българското офицерство, подготвена от РО (разузнавателния отдел на армията) и изпълнена от секциите на военното разузнаване във войсковите части заедно с привнесените след съветската окупация заместник-командири по политическата част (ЗКПЧ). Те изготвят предварителни списъци на офицерите, които са изхвърлени от армията „за груби фашистки прояви” или „в интерес на службата”. Срещу най-активните са организирани процеси с обвинения в „конспиративни заговори”, известни като „Неутрален офицер” и „Военен съюз”. Списъците включват имената на повече от 2 000 офицери, репресирани, защото са останали верни на клетвата си пред царя и Отечеството.

След 1989 г. Д. Марков е народен представител от Българския демократически форум (БДФ) в СДС в 37-о и 38-о народно събрание. Избиран е за председател на БДФ, организационен секретар на съюз "Истина", главен редактор на списание „Един завет“ и на вестник „Истина“.

Офицерски и други родолюбиви организации му отправят поздравителни адреси, в които оценяват ролята му на доайен, жив пример и легенда на българското офицерство.