Кирил Кадийски: Футбол в Софийско

Футбол в Софийско

(по „Крикет в Ундзор” от Иван Тургенев)

В Софийско, на мръсната селска мера

елитът народен се стича,

това е най-честата вече игра,

предизборен мач се нарича.

Търкаля се топката – всеки ритник

й тегли – ту бързо, ту вяло...

Играта следи президентът и в миг

замлъква с лице пребледняло.

Наместо едничка да вижда, уви,

търкалят се топки – с десетки! –

и все кандидат-депутатски глави,

все с криво направени сметки.

Ръбати глави на жени и мъже,

и келнери, и даскалици,

изтресли се тука от кол и въже,

таксисти и чалга певици.

И клетата публика ревва така,

че сякаш под остра секира

за миг в президентските слаби крака

една от главите се спира.

Кратуна обръсната, празна глава

със стряскащи тъпи брътвежи.

Едва се държи президентът, едва

и мигом от гняв се наежи.

Ах, докторе, помощ! И той долетя,

дочул тоя вопъл, довтаса:

– О, Радев, виновна е пресата – тя,

вресливи мисирки това са!

Спокойно, ще мине след век и това,

така е, какво да се прави,

а голата, с бръмбари пълна глава –

това е главата на Слави!

И мачът не свършва. Народът стои

и чака, и зяпа с надежда –

ах, плаха надежда в гръдта се таи,

но все го за жалост подвежда!

Но има надежда – отде ли се взе!

И тя го крепи и подтиква,

та в свойте треперещи вечно нозе

да види най-сетне и тиква!

Бай Киро каруцаро от Княжево