Кирил Кадийски - окрилен лирик, свързан със Сизиф, Орион, Орфей. ЧРД!

 Той навлиза в дълбокото, затова думите му звучат като изстрели, които не заглъхват. Авторът се опълчва срещу всичко край него, превъплъщава се и поема ролята на поета.", пише за него Жан-Пол ГАВАР-ПЕРЕ.

Кадийски е най-превежданият в момента български поет, като само във Франция досега са излезли над двадесет негови заглавия, сред които редки библиофилски издания. В чужбина Кирил Кадийски винаги е разглеждан като поет, вписал се и в европейския контекст, и в един по-глобален мащаб. „И когато поезията, дори и в превод, говори сама за себе си, без съмнение известността на Кадийски е заслужена.” – Натан Ондрос (Австралия).

„Защо ли Кадийски ми напомня за моя неотдавнашен съсед Ленард Коен, сам автор на много страници – и двамата литературни мисионери. Квазимодовци, биещи адските камбани над един все по-глух свят.” – Ан Даймънд (Канада).

Разбира се, у нас Кирил Кадийски е оценен по достойнство от истинските любители на поезията и е получил признанието на сериозната литературна критика и на професионалната гилдия. Проф. Валери Стефанов: „Забележителната ерудиция и отличното владеене на поетическите форми позволяват на Кадийски да създаде художествени послания отвъд традиционните стереотипи. Може би затова неговата поезия си остава недоразбрана в България и високо оценена в чужбина”.

Поетът Цанко Лалев  „Кирил Кадийски е митологичен кон от квадригата на българските класици, които са сред нас и теглят колесницата на Словото”.

Кирил Кадийски е роден на 16 юни 1947 г. в с. Ябълково, Кюстендилско. Автор е на книги с поезия и есеистика: „Поезия“ (1995), „Съчинения в три тома“ (1997), „Вечеря в Емаус“ (2000), „Черепът на Йорик и други стихотворения“ (2004), „Съчинения в пет тома“ (2007), „Поезия/Прози“ (2013, 2015), „Поезия“ (2014, 2019)., "Новата Герника" и др.

Полетът на разпятието

Проливен дъжд. И горе, на превала,

изтръгнат дъб – все пак и него бурята успяла да го покоси! –

като че ли Мария Магдалина, вече престаряла,

нозете на Исус все още мие и бърше ги с разпуснати коси.

А кръстът все така стърчи. И ще стърчи,

че знае за какво – и за кого! – побит е. И от днес ли,

от вчера ли е тая истина жестока: още тялото не са отнесли

и вече канят се душата да разпънат. Да я проснат по очи,

да я премажат, умъртвят... О, клетници! Не знаят ли, че ако има

душата на какво да издържи – това е болката непоносима!

И как поне веднъж не я и нея достраша...

Пак пролет е. Чакал ли, вълк ли цяла нощ е

из бранището виел. Или вятърът със своя син оголен нож те

накара да трепериш пак... Бог знае откъде дошла,

и птица някаква пищи в нощта – разпятие ли долетяло,

душа ли, тръгнала да търси новото си тяло,

или побягнала от тоя свят душа..
.

... Кирил Кадийски е, мрачен и слънчев поет, с преливащ хуманизъм, с очевидна смелост, който се изправя срещу мрачните периоди на комунистическа България, като запазва чувствителните резонанси на поетичната душа. Защото първото чувство, което събужда тази поезия, е за свободата, за словото, разбира се, но също така и за гражданската позиция.

Честит да си, поете!!!