Китай ускорява навлизането на дигиталния юан. Кой друг разработва електронни пари

Мярката има за цел да ускори навлизането на дигиталната валута в реалната икономика и да отговори на нарастващото търсене на по-безопасни, удобни и ефективни платежни решения. Въпреки усилията на Пекин обаче, внедряването на цифровия юан остава сравнително бавно, тъй като потребителите вече разполагат с широко използвани алтернативи като Alipay и WeChat Pay.

Развитието на дигиталния юан започна още през 2019 г., когато Народната банка на Китай стартира пилотни тестове на официалната цифрова валута, известна като DC/EP (дигитална валута/електронно плащане). Първоначално изпитанията се провеждат в няколко града с участието на големи банки, включително Земеделската банка на Китай, като постепенно обхватът се разширява с цел подобряване на технологията, сигурността и стабилността на системата.

В бъдещите етапи в проекта се включват както банки, така и телекомуникационни компании, а амбицията на китайските власти е дигиталният юан да се превърне в масово използвано платежно средство. Очакванията са, че в следващите години обемът му може да достигне около 1 трилион юана, което би означавало дигитализиране на значителна част от наличните парични средства в страната.

Стратегията на Китай се развива паралелно със засилените ограничения върху криптовалутите и забраната на стабилни монети, което подчертава контраста със САЩ и други региони, където политиката е по-благосклонна към криптосектора.

Кой друг участва в надпреварата?

Светът на дигиталните валути, емитирани от централните банки (CBDC), се развива с изключително бързи темпове. Към април 2026 г. над 130 държави – представляващи близо 98% от световния брутен вътрешен продукт – проучват или вече внедряват свои проекти.

Няколко държави вече разполагат с напълно функциониращи дигитални валути. Пионери на това поле са Бахамите – първите в света, които въведоха CBDC – Sand Dollar – още през 2020 г., позволявайки дигитални плащания дори в отдалечени райони с ограничена интернет свързаност. Нигерия следва с eNaira – първата цифрова валута в Африка, която се използва активно за социални плащания и за ограничаване на инфлацията. В Ямайка дигиталната валута Jam-Dex също се прилага в ежедневните разплащания с цел да разшири финансовото включване. Тя е третата държава, която официално въвежда дигитална валута.

Сред големите икономики най-напреднал е Европейският съюз с проекта за дигитално евро. Европейската централна банка вече е в подготвителна фаза, като се очаква законодателната рамка да бъде финализирана през 2026 г., а самото въвеждане – в периода 2028–2029 г. Дигиталното евро ще представлява цифров еквивалент на парите в брой, гарантиран от ЕЦБ.

В Индия дигиталната рупия (e₹) е в активен пилотен етап, като вече е интегрирана с широко използваната платежна система UPI, позволяваща плащания чрез QR кодове. Бразилия също развива своята валута Drex, с фокус върху „токенизацията“ на активи и автоматизираните трансакции чрез смарт договори.

Съединените щати подхождат по-предпазливо към идеята за дигитален долар. Федералният резерв провежда експерименти, но политическите дебати около защитата на личните данни забавят напредъка, като към момента акцентът е върху междубанковите разплащания, а не върху масова валута за гражданите.

Паралелно се развиват и редица регионални инициативи. Обединените арабски емирства участват в проекта mBridge, който цели мигновени трансгранични разплащания между централни банки, заобикаляйки традиционните системи като SWIFT. Казахстан пък разработва дигитално тенге с възможности за програмируеми плащания, включително ограничаване на средствата за конкретни цели.

Така, въпреки различните подходи и темпове, CBDC проектите се превръщат във важен инструмент на глобалната финансова система и очертават нов етап в развитието на парите.