Кога слънцето става зловещо синьо? Учени разгадаха тайната

Резултатите от изследването, публикувани в списанието Proceedings of the National Academy of Sciences , показват, че изригването е имало глобално въздействие: огромни обеми сяра са били освободени в стратосферата, като образуват завеса от сулфатни аерозоли, които са отразявали слънчевата светлина и са причинявали значително охлаждане.

Очевидци описват странно лято: слънцето понякога изглеждаше синьо, лилаво или зелено, докато широко разпространените неуспехи на реколтата и студеното време засегнаха Европа и Северна Америка.

Предишни кандидати за причината, като например подводния вулкан Фердинандеа близо до Сицилия, са твърде незначителни, за да обяснят глобалните ефекти.

Учените анализират ледени ядра от Гренландия и Антарктида и откриват микроскопични фрагменти от вулканично стъкло, които съответстват на дебелия слой пепел на остров Симушир. Радиовъглеродното датиране и анализът на изотопи на сяра потвърждават, че събитието се е случило през лятото на 1831 г.

Смята се, че изригването на Zav-1 освобождава приблизително 12 тераграма сяра в стратосферата – в сравнение с изригването на Пинатубо през 1991 г. Това води до понижаване на температурите в Северното полукълбо с 0,5–1°C през периода 1831–1833 г.

Моделирането показва, че аерозолният облак е достигнал 23 км височина, като припомнят слънчевата радиация и влияят на глобалните метеорологични системи, включително мусоните в Африка и Азия.

„Това не бяха просто локализирани ефекти. Говорим за стратосферна завеса с реални глобални ефекти“, отбелязва вулканологът Уилям Хътчисън, водещ автор на изследването.

Събитието от 1831 г. най-накрая получава научно обяснение, като потвърждава как малко известните вулканични катастрофи могат радикално да променят климата на Земята.