Кои държави влизат в полезрението на Тръмп след операцията във Венецуела?

През последните дни президентът отправи предупреждения и към други държави, които попадат в орбитата на Вашингтон.

Гренландия

САЩ вече разполагат с военна база в Гренландия – Pituffik Space Base. Тръмп обаче заяви, че иска контрол върху целия остров.

„Имаме нужда от Гренландия от гледна точка на националната сигурност“, каза той пред журналисти. По думите му районът е „покрит с руски и китайски кораби“.

Островът, който е част от Кралство Дания, се намира на около 3 200 километра североизточно от САЩ. Той е богат на редкоземни елементи, ключови за производството на смартфони, електромобили и военно оборудване. В момента Китай доминира в производството им.

Гренландия има и стратегическо значение в Северния Атлантик. Очаква се с топенето на арктическите ледове да се открият нови морски маршрути.

Премиерът на Гренландия Йенс Фредерик Нилсен отхвърли идеята за американски контрол и я нарече „фантазия“. Той подчерта, че диалог е възможен само при зачитане на международното право.

Колумбия

Часове след операцията във Венецуела Тръмп отправи заплаха към колумбийския президент Густаво Петро, като му каза да „внимава“.

Колумбия разполага със значителни петролни резерви и е сред големите производители на злато, сребро, платина и въглища. Страната е и ключов център за наркотрафика, най-вече на кокаин.

От септември САЩ нанасят удари по плавателни съдове в Карибско море и Тихия океан, като твърдят, без публични доказателства, че превозват наркотици. Това доведе до остър конфликт с лявото правителство в Богота.

Вашингтон наложи санкции на Петро през октомври, обвинявайки го, че позволява на картелите да „процъфтяват“. Тръмп заяви, че страната се управлява от „болен човек“, и допусна възможността за американска операция.

Иран

Иран е разтърсен от масови антиправителствени протести. Тръмп предупреди, че ако властите започнат да убиват демонстранти, САЩ ще реагират „много твърдо“.

Макар Иран да е извън обхвата на т.нар. „Доктрина Донро“, президентът вече е заплашвал режима. Това стана след американски удари по ирански ядрени обекти през миналата година.

Тези удари последваха мащабна израелска операция, целяща да ограничи ядрените възможности на Техеран. Конфликтът между Израел и Иран продължи 12 дни.

По време на среща между Тръмп и израелския премиер Бенямин Нетаняху в Мар-а-Лаго темата за Иран е била водеща. Американски медии съобщиха, че са обсъждани и евентуални нови удари през 2026 г.

Мексико

Отношенията с Мексико отново са напрегнати. Още през първия си мандат Тръмп настояваше за изграждане на стена по южната граница.

В първия си ден обратно в Белия дом той подписа указ за преименуване на Мексиканския залив на „Залив на Америка“.

Президентът често обвинява мексиканските власти, че не спират наркотрафика и нелегалната миграция. По думите му наркотиците „се изливат“ към САЩ, а картелите са „много силни“.

Мексиканският президент Клаудия Шейнбаум категорично отхвърли всякаква възможност за американска военна операция на мексиканска територия.

Куба

Куба е под американски санкции от началото на 60-те години и поддържаше близки връзки с режима на Мадуро.

Тръмп заяви, че военна намеса не е необходима, защото страната е „на път да рухне“. По думите му Куба е зависела от венецуелския петрол, който вече може да спре.

Смята се, че Венецуела е осигурявала около 30% от петрола на Куба.

Държавният секретар Марко Рубио, син на кубински имигранти, коментира, че правителството в Хавана има причина за тревога. „Когато президентът говори, трябва да бъде приеман сериозно“, заяви той.